Путин превръща опитите на администрацията на Тръмп да посредничи в инструмент за натиск и изгоди, а Кремъл почти не показва готовност да променя целите си в Украйна. Това разминаване между очаквания и реалност засили напрежението около последните дипломатически усилия.
Очакванията на Тръмп срещу реалността в Кремъл
От гледна точка на Тръмп една бърза, дори 24-часова, сделка за прекратяване на войната в Украйна изглежда очевидна. Такава сделка, според анализ, би сложила край на убийствата на „млади, красиви деца“, както самият Тръмп формулира образно, и би отворила вратата за премахване на санкциите срещу Москва — с последвало икономическо различие и търговски ползи.
Но Тръмп не е президент на Русия. А Владимир Путин и кръгът около него не дават сигнали, че ще пожертват декларираните си военни цели — дори ако това означава компромис за човешки животи или за милиарди в държавната хазна. Конфликтът вече е в петата си година и Кремъл остава на твърда позиция.
Срещата в Санкт Петербург и механиката на отстъплението
Това разделение на интереси изпъкна по време на срещата в Санкт Петербург между Стив Уиткоф — бизнес партньор на Тръмп, който зае ролята на главен преговарящ — и Путин. На масата за разговори руският лидер е споделил пред Уиткоф, че е „любопитен“ за резултата от предишните срещи в Норвегия, където представители на САЩ, Европа и НАТО се събраха с президента на Украйна Володимир Зеленски, за да обсъдят нови потенциални мирни предложения, включително икономически стимули за Москва.
Кремъл не се възхищава само от икономически обещания; такъв тип жестове често се използват за ласка и влияние върху Белия дом. Но прагматичният бивш офицер от КГБ, който ръководи решенията, вероятно не гледа на нещата през призмата на бързи сделки и политически жестове.
Реакциите в Москва и твърдите позиции
По-късно висш помощник в Кремъл потвърди, че Уиткоф е информирал Путин за дискусиите. Този помощник добави — очаквано — че „всъщност те не съдържат много реална стойност за разрешаване на украинската криза“. Отговорът беше предвидим: Кремъл продължава да отказва отстъпки от твърдолинейните си цели, включително поемането на пълен контрол над целия регион Донбас в Източна Украйна и осигуряването на решаваща дума в бъдещите договорености за сигурността на Киев.
Вместо да търси компромис, Русия възприема предложенията и стимулите не като причина за отстъпление, а като доказателство, че американската стратегия носи резултат. Тази стратегия е проста: Путин разбира какво мотивира Тръмп и използва обещанията за мащабни икономически сделки, за да разсее и овладее инициативите на Белия дом.
Санкции, дизел и политическа сметка
Белият дом вероятно се е надявал, че Кремъл ще покаже по-голяма готовност за компромис, особено след като Тръмп отмени санкциите върху руския износ на дизел миналата седмица. Това решение бе политически мотивирано — опит за облекчаване на цените на горивата в САЩ преди междинните избори — но също така представлява значителен икономически плюс за Москва.
За Русия обаче такива отстъпки се възприемат като потвърждение, че натискът на САЩ работи, и че по-важното е да продължи да преследва геополитическите си цели. Разликата в приоритетите между Вашингтон и Кремъл остава ясна и непреодолима в краткосрочен план.
Хуманитарен акт или инструмент
Преди срещата в Санкт Петербург Путин освободи 74-годиния американски гражданин Стивън Хъбард, задържан в Русия след залавянето му в Украйна през 2022 г. в началото на пълномащабната инвазия. Уиткоф описа освобождаването като акт на „хуманитарист“. В свой пост в платформата Truth Social Тръмп посочи: „Съединените щати, от уважение към президента Тръмп, не бяха задължени да дадат нищо в замяна – безпрецедентна ситуация за Русия“.
Този епизод и цялата дипломатическа размяна демонстрират, че Кремъл умее да претвори както икономически, така и хуманитарни жестове в политическа монета, използвайки ги за постигане на по-големи стратегически цели.