ООН сигнализира за катастрофален дефицит на действия: сегашните държавни ангажименти ще доведат до затопляне с 2,6 градуса по Целзий през този век, а ако се следват само действащите политики — до 2,8°C. Това означава, че целта от 1,5°C на Парижкото споразумение е вече извън обсега.
Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш представи годишния доклад на Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП), който сравнява прогнозните емисии с поставените климатични цели. „Светът е „опасно далеч от целта“ и „вече не може да избегне надхвърлянето на прага от 1,5 градуса по Целзий“, заяви Гутериш при публикацията на анализа.
Как стигнахме тук и какво показват числата
Докладът отчита, че дори при пълно изпълнение на заявените ангажименти глобалните температури към края на века ще са с 2,6°C над нивата от прединдустриалната епоха. Това е по-песимистично спрямо прогнозата от миналата година (2,3–2,5°C) — промяната се дължи основно на оттеглянето на САЩ от Парижкото споразумение и на ревизии на историческите оценки за емисиите.
Ако не се реализират допълнителни мерки и се продължат само настоящите политики, затоплянето може да достигне 2,8°C до 2100 г. Междувременно през 2025 г. емисиите остават на рекордни равнища, свързани с изгарянето на въглища, петрол и газ.
Предварителните данни за 2025 г. показват увеличение на емисиите в САЩ, Индонезия и Китай и намаление в Индия, Русия и ЕС.
Алтернативен, по-обнадеждаващ сценарий — възможен, но изискващ драстични намаления
Докладът очертава и по-благоприятен път: глобалното затопляне може да достигне пик 1,7–1,8°C и впоследствие да спадне под 1,5°C до 2100 г., но това е възможно само при бързо и значително намаляване на емисиите. Конкретните цели спрямо 2025 г. са: намаление с 18% до 2030 г., с 45% до 2035 г. и с 69% до 2040 г.
За сравнение, настоящите климатични ангажименти биха довели само до намаление с 5–8% до 2030 г. и с 11–15% до 2035 г., посочва ООН.
Кой носи отговорността
ЮНЕП подчертава, че богатите държави от Г-20 са особено застъпени в проблема — те са отговорни за три четвърти от емисиите и след „десетилетия на недостатъчни действия“ възможността да бъде задържано затоплянето под 1,5°C практически изчезва. Представител на ООН отбелязва, че въпреки рекордните емисии „разполагаме с необходимите инструменти, за да променим курса и да се отдалечим от ръба на пропастта“.
Изпълнителният директор на ЮНЕП Ингер Андерсен предупреди: „Настъпи решаващият момент и той е именно сега, а не по-късно“, и добави, че „възможността за действие постепенно се затваря“.
Гласове от гражданското общество и науката
Мохамед Аду, директор на „Пауър шифт Африка“ (Power Shift Africa), не крие разочарованието си: „Това е исторически провал за политическите лидери. Научните данни са ясни от десетилетия, но правителствата предпочетоха да протакат, вместо да действат. Последиците ще се измерват в загубени човешки животи, а не само в градуси на затопляне.“
Учените предупреждават, че всяко допълнително повишаване над 1,5°C увеличава честотата на екстремни метеорологични явления и риска от необратими промени — от загиването на кораловите рифове до размразяването на пермафроста.
Ан Олоф, една от авторките на доклада, отбелязва, че световният капацитет за възобновяема енергия се е увеличил значително — производственият капацитет расте три пъти по-бързо от очакваното, а фотоволтаиците са се разпространили седемкратно. Но тя предупреждава: тези постижения не са достатъчни. „Трябва да надградим над вече постигнатия напредък и да ускорим значително темпа“, казва Олоф, добавяйки, че напредъкът при постепенното прекратяване на използването на изкопаеми горива и борбата с обезлесяването не отговаря на необходимото.
Времето тече
Докладът излиза три седмици преди 31-та конференция на ООН по климата (КОП31), която ще се проведе от 9 до 20 ноември в Турция. Посланието е ясно и остро: без незабавни, мащабни и драстични действия целта 1,5°C остава недостижима, а последствията ще са тежки и дълготрайни.