Ради Найденов предупреждава, че новото изискване декларациите за еднократно гласуване да се попълват пред членовете на секционната избирателна комисия може да забави сериозно вота на българите в чужбина. Той посочи, че при големи секции процедурите могат да се проточат с часове или дори с повече от денонощие.
Ефектът ще бъде такъв, какъвто е заложен в момента в текста на Изборния кодекс — действително ще се забави процедурата по гласуване, заяви той.
Колко е уязвима системата зад граница
Досегашният опит показва, че едва между 10% и 20% от българските граждани зад граница се регистрират предварително. Това означава, че мнозинството ще трябва да попълни декларации и да бъде вписан в избирателните списъци на място — процес, който отнема време и блокира секцията.
За предстоящия вот зад граница ще бъдат разкрити 613 избирателни секции в 60 държави. Подадени са 39 194 заявления в 73 страни, като 38 227 души вече са вписани в избирателните списъци. „Тези граждани не попълват нищо на място. При тях не може да стане и дублиране на гласуването, тъй като информацията за одобрените заявления се подава към ГРАО и те биват заличавани от списъците в България“, обясни Найденов.
Риск от опашки и спиране на гласуването
Промяната в Изборния кодекс може да доведе до сериозно забавяне и до образуване на дълги опашки пред секциите зад граница, предупреди Найденов в ефира на „Здравей, България“. По думите му процедурата трудно може да се извършва паралелно, защото това създава риск от разкриване на личните данни пред трети лица. Затова изискването за попълване на декларацията пред комисията поражда сериозни въпроси относно практическото си прилагане, особено в секции с голям брой гласоподаватели.
„Това изисква член на секционната избирателна комисия да вземе личната ви карта и да прочете данните, а негов колега да ги впише в списъка. През това време гласуване не тече“, обясни постоянният секретар на МВнР.
Логистика, машини и алтернативи
За гласуването извън страната са предвидени 280 машини — в 242 секции ще има по една машина, а в 38 ще бъдат поставени по две. Въпреки това МВнР е преценило да не изпраща машини за гласуване в Русия, тъй като според анализа на дипломатическото ни представителство процедурата по допускането им би отнела твърде много време и би затруднила изборния процес.
Найденов повдигна и въпроса за въвеждането на гласуване по пощата, по аналогия с редица европейски държави, но отбеляза, че у нас този вариант бе отхвърлен заради опасения относно сигурността при транспортирането на изборните документи.
Разходи и подготовка
Постоянният секретар на МВнР допълни, че организацията на вота зад граница изисква значителен човешки и финансов ресурс — при предходни избори разходите са достигнали около 2,3 милиона евро. Подготовката за предстоящия вот продължава: машините са получени след повторно сертифициране, а изпращането им е организирано чрез куриерски услуги и автомобилен транспорт.
В процеса е ангажиран и Държавният авиационен оператор, с чиято помощ ще пътуват 80 служители с функции на дипломатически куриери, за да доставят машините, изборните книжа и бюлетините. „Ще стигнат, надяваме се“, заяви Найденов, уточнявайки, че доставките зависят и от местните законодателства. В рамките на Европейския съюз процедурите са улеснени заради липсата на митнически контроль, докато в трети страни се налага временно внасяне, документално оформяне и последващ износ на техниката.
Какво предлага МВнР
Найденов подчерта необходимостта от решение, което да съчетае спазването на закона с възможността гражданите да гласуват без излишни затруднения. Като трайно решение той посочи въвеждането на задължителна предварителна регистрация чрез подаване на заявления — мярка, която според него би намалила натоварването на секциите и риска от блокиране на избирателния процес.