В експертизата по случая „Петрохан“ вещите лица връщат вниманието към събития отпреди години, които според тях хвърлят светлина върху характера на Иво Калушев — описан в документа като сексуален насилник на подрастващи. Сред детайлите личи история от времето, когато групата се подвизавала в ранчо в Мексико и се занимавала с гмуркане и изследване на пещери.
Какво се е случило в Мексико
Според експертизата Калушев и неговите спътници били част от екип за картографиране на подводна пещерна система в района на Акумал. В един момент те се свързали с известния пещерняк Питър Спроуз, поканен да участва в работата. Вместо партньорство, връзката между двамата се скъсала драматично — Калушев прокудил Спроуз, убеден, че американецът е агент под прикритие на ФБР и го дебне.
Психолозите, цитирани в документа, посочват, че лидерът бил толкова параноичен, че забранил на хората си да общуват със Спроуз. Този епизод се използва от вещите лица като илюстрация на склонността към подозрителност и контрол сред ръководството на групата.
Причината за бързото напускане
В документа фигурира и практична, здравна причина за внезапния оттегляне на групата от Мексико — мухъл, който тормозел Калушев. Това, според вещите лица, подкрепя и разкритието, че ламата е имал проблеми с белите дробове. Здравословният проблем се посочва като непосредствен мотив за напускането, но експертите го свързват и с по-широкия контекст на поведението му.
Двойният образ на лидера
Експертизата рисува двуликия характер на Иво Калушев. На външен план — пред хора извън общността — няма следи от грубост или пренебрежително поведение; в контактите с външния свят той изглеждал учтив и сдържан. Вътре в общността обаче нещата били различни: животът в „Петрохан“ бил изпълнен с унижения, санкции и ритуали, насочени към затвърждаване на позицията на лидера.
Вещите лица описват системни подходи за контрол — от строго определени йерархии и роли до модели за избор на жертви, набиране на средства и финансови операции. Тези елементи, пише се в експертизата, доближават профила на общността до този на организирана престъпна група.
Паралели с други затворени общности
Експертите не оставят случилото се в изолация: в документа се правят паралели с други подобни затворени общности по света, в които се наблюдава сляпо подчинение на водача. Като примери се посочват групи, чието следване на лидери е довело до трагични крайни решения — посочени са „Храм на народите“, воден от Джим Джоунс, при който 914 души загиват, както и „Орден на Слънчевия храм“, свързан с фатален край за 74 души при серия организирани инциденти.
Вещите лица използват тези сравнения, за да илюстрират опасностите, които произтичат от пълния контрол и загубата на критическо мислене вътре в затворена общност. Преди фаталните решения членовете на тези групи, според експертите, са загубили способността да оценяват реалните рискове; идеята за смъртта им е била представена като позитивен или дори достоен избор пред външна заплаха.
В заключение на вещите лица
„Екпертите коментират и групата, живяла в хижа „Петрохан“, в контекста на затворена общност от сектантски тип, с висока степен на контрол от страна на лидера лама Иво. В такава група йерархичната структура и ролите на отделните членове са строго определени. Взаимовръзките, подходите и моделите при намирането на жертви, набирането на средства и финансовите операции доближава профила на общността им до този на организирана престъпна група, смятат експертите.“
Този извод в експертизата подрежда епизодите от Мексико и другите описани практики в по-широк контекст на контрол и манипулация — и оставя открит въпроса за границите между религиозно служение, затворена общност и криминална организация.