Психологът Елена Енева алармира, че за поколенията Z и Алфа дигиталният канал е доминиращата среда за общуване, включително и при контакти с по-възрастни или в служебна среда. Това трансформира начина, по който младите хора изграждат социални връзки и комуникационни навици.
Именно възприемането на екрана като „безопасно място“ е ключов фактор, според Енева. В коментар за съботното издание на „България сутрин“ тя обясни механизма: „Една от реакциите на ‘небезопасно’ е да избягам и да се скрия. Зад екрана на телефона или лаптопа сме скрити и в безопасност“, добави Енева.
Мозъкът като мускул: как се оформят новите навици
Психологът използва метафората, че мозъкът функционира като мускул — онова, което тренираме, се развива и укрепва, докато ненужните връзки се орязват. „Нашите мозъци са като мускулите ни. Което тренираме, то се развива и укрепва. Мозъкът постепенно си орязва излишните връзки и се фокусира към важното в момента“, каза Енева.
От тази гледна точка писмената комуникация получава все по-силна подкрепа от неврологичните процеси на младите хора. Когато ежедневната практика е чат, съобщение или пост, склонността към лице в лице взаимодействие отслабва — не защото младите не умеят да говорят, а защото не са го тренирали толкова често.
Лице в лице срещу писмен контакт: повече енергия и внимание
Енева припомни, че личният контакт изисква повече фокус и енергия. „И Gen Z, и поколението Алфа обичат да си общуват писмено, а не лице в лице, защото лице в лице е доста изморително и изисква повече внимание и енергия“, каза психологът. Тази умора прави устните срещи по-нежелани и в работни ситуации.
Последиците са видими: комуникации, които преди се водеха лице в лице, преминават в писмен формат — чатове, имейли, съобщения. Това позволява контрол, паузи и селекция на емоции, но също така лишава от нюанси, невербални сигнали и непосредствена обратна връзка.
Социалната принадлежност остава важна
Енева напомня и за друг универсален човешки импулс — нуждата да принадлежим към група. Макар формите на групова идентичност да се променят, стремежът към общност остава. За поколенията Z и Алфа групата често е дигитална — общности в платформи, канали и мрежи, където принадлежността се постига чрез писмени взаимодействия.
Така дигиталната среда не отменя социалните потребности, а ги преоформя. Проблемът, според психолога, не е просто в технологиите, а в това кои умения и навици се тренират и кои се занемаряват.
Промяната в предпочитаните канали за общуване поставя предизвикателства към образованието, работната култура и междугенерационните взаимоотношения. Енева изтъква, че адаптацията трябва да отчита както предимствата на дигиталния комфорт, така и нуждата от поддържане на умения за директна комуникация.