Мексико сви защитената зона за вакита (Phocoena sinus) с 86 процента — отдавна крехката популация остава между 7 и 10 екземпляра, сочат данни, цитирани от Ройтерс. Решението е представено като опит да се подпомогнат местните рибарски общности, но предизвиква остри притеснения сред научната и природозащитната общност.
Най-важното: зоната в Калифорнийския залив, в която е забранен риболовът с хрилни мрежи, вече е намалена до 1562 квадратни километра. „Съгласно новото споразумение зоната в Калифорнийския залив, в която е забранен риболовът с хрилни мрежи, е намалена до 1562 квадратни километра. Президентът на Мексико Клаудия Шейнбаум каза, че мярката трябва да съчетае опазването на биоразнообразието с възможността рибарите да подобрят доходите си.“
Аргументът за по-малка зона: контрол и икономика
Морският биолог Лоренсо Рохас-Брачо, член на правителствения комитет за възстановяване на вида, защитава решението. Той заявява, че концентрирането на защитената територия улеснява мониторинга и налагането на забраните, особено в райони, където вакитите отдавна не са регистрирани. По думите му отдалечени и обширни забранени зони са трудни за ефективен контрол, което според него оправдава стесняването.
Официалният мотив е да се намери баланс между опазване и икономическа помощ за рибарите, чиито приходи са силно зависими от риболовни дейности.
Исторически спад и основна причина
Учените напомнят, че преди няколко десетилетия популацията е била многократно по-голяма — около 600 животни през 1997 г. За драматичния спад ключова роля има незаконният улов на тотоаба: рибата се лови заради плавателния си мехур, който в традиционната китайска медицина се цени високо. Цената на плавателния мехур може да достигне 10 000 щатски долара на азиатските пазари. Вакитите често попадат в хрилните мрежи, използвани за улов на тотоаба, и се давят, отбелязва БТА.
Критика от научната общност
„Не всички специалисти обаче подкрепят решението. Биологът Херардо Себайос от Националния автономен университет на Мексико предупреди, че намаляването на защитената зона може да ускори изчезването на вида, ако властите не разполагат с достатъчно средства и възможности за контрол.“ Тези думи на Себайос подчертават основния риск: ако ресурсите за надзор и прилагане на забраните не се увеличат, свиването на територията може да отслаби реалната защита.
Себайос допълва, че капитулацията пред натиска за разширяване на риболовните зони не решава социалните и икономическите проблеми на общностите — и в същото време заличава част от природното наследство на страната.
Има ли шанс за оцеляване?
Рохас-Брачо остава по-оптимистичен: според него възстановяването е възможно, ако бъде прекратена смъртността на останалите животни. Учените консенсусно изтъкват, че ефективното прилагане на ограниченията върху риболова ще бъде решаващо за оцеляването на вида. Без добър контрол и ресурси обаче дори стеснената защитена зона може да се окаже недостатъчна.
Следващи стъпки
Новата мярка влезе в сила с обещания за подкрепа към рибарските общности, но критиците настояват за ясни гаранции: повече патрули, финансиране за алтернативни помини и инфраструктура за контрол. Докато тези детайли остават неясни, съдбата на едно от най-редките морски бозайници в света — вакитата — остава в риск.
Ройтерс и БТА са цитирани източници на информацията за промените и причините за спада в популацията. Остава ключово управляващите органи да представят конкретни планове и ресурси за прилагане на новите правила, ако целта действително е оцеляване и възстановяване на вида.
