КНСБ излиза на автошествие и митинг в София в петък, настоявайки минималната работна заплата да бъде 690 евро и общите доходи да нараснат с поне 10%. Синдикатът иска тези мерки да влязат в предвид при окончателното оформяне на бюджета за 2027 г.
КНСБ аргументира исканията си с посоченото ежедневното поскъпване, което според синдиката не се компенсира от предложеното увеличение от 5% в бюджетната сфера. Протестните действия са организирани кратко след инициативи в различни градове с цел служителите да заявят категорична позиция преди внасянето на бюджетния проект.
Искания и аргументи на синдиката
Пламен Димитров, президент на КНСБ, заяви, че синдикатът не се отказва от постигнатите споразумения, но нормативната рамка все още не е окончателна. „Не се отказвам от договореното. Ние се споразумяхме заедно и тези правила ще действат занапред. Именно спрямо тях ще определяме минималната работна заплата, но не за 2027 година“, каза той.
КНСБ настоява минималното възнаграждение да бъде повишено до 690 евро и общите доходи да се увеличат с минимум 10%, като тези искания важат както за бюджетната сфера, така и за работещите в реалния сектор. Синдикатът предупреждава, че текущото повишение от 5% в публичния сектор е недостатъчно спрямо инфлацията и реалните разходи на домакинствата.
Димитров допълни, че има възможност за по-високи доходи без автоматично влошаване на бюджетния баланс. Според него прогнозираният икономически растеж може да осигури допълнителни данъчни приходи, които да бъдат насочени към увеличение на възнагражденията. КНСБ също така призова за внимателен подход при промяната на данъчните оценки на единствените жилища, особено по отношение на възрастни хора и домакинства с ниски доходи.
Реакцията на бизнеса и Българската стопанска камара
От Българската стопанска камара подкрепят механизма за определяне на минималното възнаграждение, но предупреждават за останалите разходи, които ще паднат върху работодателите. „Бизнесът изцяло подкрепи този механизъм, както и колегите от КНСБ“, каза той, като обърна внимание, че компромисите при обсъждането на издръжката на живота не променят принципа на определяне на МРЗ.
В същото време от бизнеса изразяват притеснение, че предложеното увеличение на максималния осигурителен доход — очакван да достигне 2400 евро според представените параметри — ще увеличи осигурителната тежест както за работещите с по-високи доходи, така и за техните работодатели. Представителите на предприемачите подчертаха, че окончателна оценка на бюджета може да се направи едва след представянето на всички параметри и след разговори с Министерството на финансите.
Тежестта върху работодателите
Станислав Попдончев посочи, че предприятията не наемат само хора на минимална заплата и че оценката на бюджетните предложения трябва да отрази цялостната тежест върху работодателите. Той изрази резерви и към част от предложенията за промени в данъчното законодателство, като посочи като спорни мерки облагането на свръхпечалбите в определени сектори и данъчното третиране на ваучерите за храна. Според Попдончев допълнителната тежест може да засегне и самите работници.
Какво следва
До окончателното оформяне на бюджета от страна на Министерството на финансите бизнесът очаква ясни параметри, които да покажат как ще бъдат разпределени разходите и какви приходи се предвиждат. КНСБ настоява исканията за МРЗ 690 евро и 10% ръст да бъдат взети предвид при финалното вземане на решения, докато работодателите предупреждават за нарастващи разходи и допълнителна данъчна тежест върху сектора и върху домакинствата.
„Очакванията на хората са доходите им да продължат да растат, а липсват ясни послания в тази посока. Чухме премиера едва вчера. Дотогава нямаше нищо конкретно“, заяви в „Интервюто в Новините на NOVA“ президентът на КНСБ Пламен Димитров.