Иранският президент Масуд Пезешкиан днес обвини САЩ, че използват морската блокада, за да подкопават вътрешната стабилност и да предизвикат масови протести. По думите му това е най-тежката блокада от времето на Ислямската революция през 1979 г.
В реч, излъчена по държавната телевизия, Пезешкиан подчерта сериозността на ситуацията: „През 48-те години след Революцията никога не сме се сблъсквали с блокада, война и толкова тежки трудности като тези, с които се сблъскваме днес“.
Обвиненията към САЩ – пряка връзка с вътрешните протести
Президентът направи директна връзка между външния натиск и усилията за предизвикване на обществено недоволство. Според Пезешкиан, Вашингтон прави „всичко възможно, за да подтикнат населението към недоволство, за да провокират след това избухването на социални протести, с цел да постигнат зловещите си цели“.
Твърдението беше представено като опит да обясни поредица от вътрешни сътресения, които Техеран приписва на външни сили. Агенция Франс прес предава думите на държавния глава, като ги поставя в контекста на ескалиралото напрежение.
Контекст: предишни обвинения и репресии
Както отбелязва АФП, това не е първият път, когато Иран сочи САЩ и Израел като подбудители на размириците в страната. Режимът вече е обвинявал двете държави в организацията на протестното движение през януари.
Иранските власти твърдят, че зад някои протестни действия стоят чужди държави; след тези събития, информира БТА, бяха екзекутирани няколко души, обвинени в сътрудничество със САЩ и Израел. Тези мерки бяха посочени от официалните власти като част от реакцията срещу предполагаемото чуждо вмешателство.
Военната ескалация и морските маневри
Според наличната информация войната започна на 28 февруари с израелско-американски удари, при които бе убит върховният лидер на страната аятолах Али Хаменей. В отговор на тези събития Иран блокира стратегическия Ормузки проток — ход, който засили напрежението в региона.
Реакцията от страна на САЩ последва през април, когато Вашингтон наложи блокада на иранските пристанища, като целта на тази мярка бе да ограничи морските връзки на Техеран. Пезешкиан представи именно тази американска блокада като инструмент за външен натиск, който има за цел да създаде вътрешно недоволство.
Последствия и послание към обществеността
В тонa на речта си президентът акцентира върху огромните затруднения, с които по думите му страната се сблъсква едновременно — блокада, война и „толкова тежки трудности“. Формулировката свърза историческата рамка на Ислямската революция от 1979 г. с настоящото състояние, за да подчертае мащаба на кризата.
Официалните обвинения към външни сили и акцентът върху външните фактори имат за цел да легитимират реакциите на властите и да обяснят суровите мерки срещу протестиращи и предполагаеми сътрудници на чужди държави. Използването на държавната телевизия за излъчване на речта гарантира широка национална аудитория и демонстрира публичната позиция на правителството.
Какво следва
Позицията на Пезешкиан засилва линия на твърдо противопоставяне към САЩ и Израел и оправдава ответните стъпки на Иран, включително морските блокади и силовите действия срещу вътрешната опозиция. Тези събития остават в центъра на напрежението, като иранското ръководство продължава да представя външния натиск като основен фактор за вътрешните затруднения.