Ударите с дронове срещу центровете за данни на „Яндекс“ оставиха милиони руснаци и компании без достъп до основни онлайн услуги и предизвикаха вълна от оплаквания за пропуснати плащания, загубени срещи и прекъснати учебни занятия.
За няколко нощи украинските дронове унищожиха или сериозно повредиха три от шестте центъра за данни на „Яндекс“ в областите Рязанска, Калужска и Владимирска. След атаките се сринаха десетте основни продукта на компанията — от плащания и развлечения до доставки и повикване на таксита. Ефектът надхвърли местния пазар: сривове бяха регистрирани и в повече от дузина външни фирми, използващи сървъри на „Яндекс“.
Непосредствените последици за потребителите
Потребители сигнализират за блокирани плащания — чуждестранни абонаменти в платформата GGSel и приложение „Яндекс Пей“ не са достъпни. „Нямам достъп до парите си, ще ми начислят лихви“ — така един от читателите описва ситуацията, след като не успява да плати вноска по ипотека. Други споделят, че сметките в „Яндекс Банк“ са недостъпни, а компанията само уверява, че парите са в безопасност, без да дава срок за възстановяване на услугите.
Не само финансовите услуги пострадаха. Производителят Sinocare съобщи за нарушена дейност — проблем, който засяга хора с диабет, чиито устройства разчитат на онлайн връзка за наблюдение на нивото на кръвната захар. Таксиметрови шофьори се оплакват, че услугата „Яндекс такси“ също е нестабилна и работи „както беше преди 10 години“, което води до пропуснати срещи и закъснения.
Училище и работа — в хаос
Онлайн обучението също усети удара. Двама преподаватели, които използват „Яндекс Телемост“ за уроците си, заявяват, че не могат да работят нормално и търсят алтернативи. Студент от Националния университет „Висша икономическа школа“ пише, че цялото разписание и учебните материали са в „Яндекс Таблици“ и сега са недостъпни.
Сривове са докладвани и извън Русия — в Казахстан, Узбекистан, Армения, Беларус и Сърбия. От пресслужбата на казахстанския „Яндекс Go“ посочиха: „Отделни технологични компоненти могат да се намират на сървъри в различни държави, а проблемите в един от тях могат да повлияят на достъпността на услугите в няколко държави.“
„Суверенният интернет“ — предвидимо слабо звено
ИТ-специалистът и координатор на проектите на eQualitie Леонид Юлдашев коментира, че изграждането на т.нар. „суверенен интернет“ и отделянето му от глобалната мрежа чрез забрани и блокировки прави руснаците още по-уязвими. „Държавата кара хората да използват местни услуги, към които постепенно се прехвърлят все повече данни. Затова сривове в работата на големите руски платформи засягат все повече потребители и компании, отбелязва Юлдашев.“
Юлдашев допълва, че именно концентрацията на данни в местни платформи увеличава мащаба на пораженията при подобни атаки.
Колко време и пари ще трябват за възстановяване
Според Юлдашев изграждането на един център за данни от нулата отнема две-три години — „освен парите, които трябва да се намерят отнякъде“, подчертава той. Източници на вестник „Коммерсант“ очакват доставките на оборудване за замяна на повреденото да отнемат до половин година. Експертът предупреждава, че пазарът е променен и „Яндекс“ ще трябва да купи оборудване „на най-скъпия пазар от години насам“.
Преместването на част от мощностите в чужбина е възможно, но изисква големи разходи и време — най-малко една година за нови сгради и оборудване, отбелязва Юлдашев. Освен това сегашното руско законодателство забранява трансграничното предаване на данни, което добавя още една пречка пред бързата миграция на инфраструктура.
Краткосрочно „Яндекс“ вероятно ще възстанови част от услугите, но ефектът върху потребителите и фирмите е вече факт — прекъсванията разкриха уязвимости по веригата на дигиталните услуги и подчертаха риска от силна зависимост от локализирана инфраструктура.