Бившият зам.-министър на отбраната Йордан Божилов призова България и Румъния да внесат въпроса за последните атаки по кораби в НАТО и да задействат консултации и в рамките на ЕС чрез Малта, след като ударът е регистриран близо до териториалните ни води.
Това заяви пред бТВ Йордан Божилов, бивш зам.-министър на отбраната, след новите атаки по кораби в Черно море. Той подчерта нуждата от координация на двата съседни бряга и от по-широка европейска реакция.
Призив за общо действие в НАТО и ЕС
„България и Румъния трябва съвместно да поставят въпроса в НАТО. Може би не задействане на чл. 4, но консултации, и съвместно с Малта да постави въпроса в ЕС“, каза Божилов, като акцентира върху необходимостта от еднакъв отговор от страна на двете страни, през чиито териториални води преминава почти целият трафик в Черно море.
Той предположи, че формалното задействане на член 4 от договора на НАТО не е първото и най-необходимо действие, но посочи консултациите като важна стъпка за обединяване на позициите и координиране на реакции, а включването на Малта — за стартиране на въпроса в институтите на ЕС.
Ударът и неговото място спрямо българските води
Божилов описа удара като разположен близо до териториалната ни граница, в т.нар. прилежаща зона: „Ударът е близо до териториалната ни граница, до т.нар вътрешни води, но е в т.нар. прилежаща зона, която се разпростира от териториалните ни води навътре в морето, където имаме определени права и задължения.“ По думите му това поставя специални правни и оперативни въпроси за отговорностите и правата на България в тези морски участъци.
Той подчерта, че въпреки че ударът не е в самите вътрешни води, той попада в зоната, където страната има определени права и задължения, което налага да се преценят възможните последващи мерки и реакции.
Ескалация, спрян трафик и политика на Русия
„Тази атака внася допълнителна ескалация. Почти целият трафик в Черно море е насочен през териториалните води на България и Румъния. Може да очакваме драстично намаляване на трафика или изместването му изцяло в териториалните води на България“, заяви Божилов и прогнозира значителни промени в морския трафик, които ще имат икономически и логистични последици за региона.
Категоричен е, че действията целят да спрат износа на Украйна: „Категоричен е, че Русия иска да преустанови корабоплаването в Черно море, за да спре износа на Украйна.“ Този контекст, според него, обяснява очакваното насочване или намаляване на преминаванията през традиционните маршрути.
Възможни следващи стъпки и международна координация
Божилов предупреди, че следващите елементи на ескалация трябва да се обсъдят незабавно, включително рискът от по-нататъшни удари по кораби и съоръжения, които вече биха представлявали нарушение на българска територия. Той настоя за оперативни и политически консултации между България и Румъния, така че да има еднаква линия на поведение и готовност за реакция.
„В последния случай имаме и нещо допълнително – корабът плава под флага на Малта. Тъй като Малта е член на ЕС, тя също има интерес за разследване и ще постави въпросът в рамките на ЕС.“ Тази фактическа подробност, според Божилов, дава основание за включване на европейските институции в разследването и евентуалните мерки.
Заключение
Позицията на Божилов е категорична: съвместно действие на България и Румъния пред НАТО и активна кооперация с Малта и ЕС са нужни веднага, за да се оценят рисковете, да се защитят морските маршрути и да се предотврати по-нататъшна ескалация, която може да засегне не само трафика в Черно море, но и националните интереси на България.