Реакциите към намерението на министъра на отбраната Пийт Хегсет да бъде излъчен на живо разстрелът на Нидал Хасан са остри и пресичащи партийни линии. Републиканци, демократи, религиозни лидери и част от близките на жертвите се обявиха категорично против, а президентът Доналд Тръмп заяви, че окончателното му решение предстои, след като първоначално изрази подкрепа.
Екзекуцията чрез разстрел е насрочена за началото на декември. Хасан — бивш армейски майор, осъден за нападението от 2009 г. във военното поделение „Форт Худ“, при което загинаха 13 души, а 30 бяха ранени — остава фокус на напрежението. Част от оцелелите продължават да живеят с дълготрайни травми и усложнения от атаката.
Аргументите на привърженици и противници
Пийт Хегсет защити идеята с аргумента, че екзекуцията трябва да достигне до широката общественост, за да покаже последствията от подобни действия. Този подход срещна масова съпротива: критиците предупреждават, че публичното ѝ излъчване може да подхрани радикализация, да изложи на риск още човешки животи и да възбуди насърчение за насилие.
В хода на процеса Нидал Хасан заявява, че се възприема като муджахидин, или свещен воин, и иска да бъде мъченик. Този детайл е използван от републиканци, които се противопоставят на плана — те смятат, че публичното показване на смъртта му може да му „изпълни желанието“ и да превърне акта в пропагандно събитие.
Морални и геополитически притеснения
Критиците изтъкват и по-широки опасения: публичното излъчване на разстрел би асоциирало САЩ с методи, познати от талибаните и авторитарни режими, които прибягват до публични екзекуции. Според Амнести интернешънъл през 2025 г. са извършени най-малко 17 публични екзекуции — шест в Афганистан и 11 в Иран, което за противниците на идеята прави стъпката още по-болезнена и безпрецедентна.
Последната публична екзекуция в САЩ е от 1936 г. чрез обесване, а последната военна екзекуция е била преди около шест десетилетия. Именно този исторически контекст подчертава доколко предложението на Хегсет би било необичайно в съвременната американска практика.
Религиозните лидери — както католически, така и евангелистки — нарекоха плана „варварски“. Тяхната позиция е политически значима, тъй като религиозните общности са важна част от електората на Доналд Тръмп. Някои от близките на жертвите също заявяват, че не виждат смисъл в публичното показване на изпълнението.
Паралелен случай: Криста Пайк
На фона на спора за Хасан, друг случай, свързан с изпълнението на смъртна присъда, предизвика възмущение — този на 50-годишната Криста Пайк, която оцеля след два опита за екзекуция със смъртоносна инжекция. Пайк вече е изписана от болницата и е върната в затвора, където е прекарала последните 30 години. В затвора тя ще продължи да получава медицинска помощ и ще остане под наблюдение заради влошеното си здравословно състояние.
Според адвоката ѝ тя вече може да се изправя, но все още се нуждае от помощ при ходене заради сериозни травми. Съобщава се и за пневмония и проблеми с кръвоносните съдове. Защитата на Пайк може да поиска отмяна на смъртната ѝ присъда на различни правни основания, а случаят не е изключено да стигне до Върховния съд на САЩ.
Разследването на причините за неуспешното изпълнение продължава и все още няма окончателни заключения. Според запознати веществото, предназначено да причини смъртта ѝ, е попаднало в тъканите на ръцете, вместо в кръвоносната система, последвано от часове на тежко страдание.
Какво предстои
Седмиците до евентуалното изпълнение на присъдата на Нидал Хасан ще са решаващи: политическото и моралното противопоставяне вече е оформено, юридическите и обществени дискусии ще определят дали планът на Пийт Хегсет ще бъде реализиран или блокиран. Доналд Тръмп остава ключова фигура с обещаното окончателно решение.