Дънното тралене доставя огромни количества риба и безгръбначни, но цената за морските местообитания и въглеродните резерви може да е непоправима. Методът осигурява приблизително една четвърт от световния улов на диви морски организми, докато едно преминаване на трал може да унищожи вековни подводни структури.
При дънното тралене кораби теглят тежки мрежи по дъното, често с метални приспособления и верижни въжета, които раздвижват седиментите и събират рибата в задната част на мрежата. Едно такова преминаване може да доведе до улов от десетки хиляди килограми морски организми.
Мащабът на улова и отпадъците
Според наличните данни дънното тралене осигурява около 19 милиона тона риба и безгръбначни годишно — близо 25 процента от световния улов на диви морски организми. В същото време страничните улови и боклуците в морето остават сериозен проблем.
Изследване от 2020 г., базирано на данни на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО), отчита, че между 2010 и 2014 г. годишно са били изхвърляни над 9 милиона тона улов — около 11 процента от общото количество. На траловия риболов се пада близо 60 процента от тези количества, отбелязва БТА.
Унищожаване на местообитания
Тегленето по дъното директно нарушава и унищожава коралови образувания и филтрационни гъби — ключови структури, които осигуряват храна и дом за множество видове. Животни, обитаващи морското дъно, включително раци и други безгръбначни, остават тежко засегнати. Възстановяването на дълбоководни корали и гъби е изключително бавно и може да отнеме десетилетия или столетия.
„Необходимо е хората да престанат да възприемат океана като нещо, което е извън полезрението им и за което не е нужно да мислят„, казва Саймън Тръш, професор по морски науки в Университета на Окланд, който изучава екосистемите на морското дъно. По думите му въздействието на траленето обхваща изключително големи територии.
„Дълбоководните корали могат да живеят хиляди години и да достигнат размерите на дървета с височина 30 метра. Тези местообитания се унищожават от траленето. Достатъчно е едно преминаване на трал„, допълва Тръш.
Климатични последици — въглерод и емисии
Дънното тралене повдига прах от седиментите, където е складиран най-големият запас от въглерод на Земята. Когато заровената органична материя се изложи на кислород и микроорганизми, тя може да се превърне във въглероден диоксид.
Моделно изследване от 2024 г. показва, че около 55–60 процента от този въглероден диоксид достига атмосферата в рамките на десетилетие. Авторите на модела оценяват, че емисиите от процеса биха могли да бъдат приблизително два пъти по-големи от емисиите на въглероден диоксид при изгарянето на гориво от световния риболовен флот.
Тези изводи хвърлят нова светлина върху дънното тралене: освен местни щети върху биоразнообразието, методът може да допринася и за глобалното затопляне чрез освобождаване на дълбоко складиран въглерод.
Частични решения и ограничения
Някои компании в риболовната индустрия използват специални панели в мрежите, които позволяват на по-големи морски животни да се измъкнат, преди уловът да бъде вдигнат на борда. Тези приспособления намаляват някои странични улови, но тяхната ефективност силно варира в зависимост от вида риболов, конструкцията на съоръженията и целевите видове.
Към момента нито една универсална технология не изключва щетите за морското дъно, нито решава проблема с освобождаването на въглерод от седиментите.
Извод
Дънното тралене носи реални икономически ползи чрез големи обеми улов, но цената за екосистемите и климатичната система е висока. Данните от 2010–2014 г., оценките за 19 милиона тона годишно и моделните резултати от 2024 г. сочат, че нуждата от по-строги практики и целенасочени мерки е неотложна, ако морските местообитания и глобалните въглеродни резерви трябва да бъдат запазени.