Сър Алекс Фъргюсън представи новата си автобиография Games of my life (“Мачовете на моя живот”), а в социалните мрежи се появиха откъси с разкрития за оттеглянето му през 2013 г., опита му с мозъчен кръвоизлив, срещата с Пеп Гуардиола, загубата на съпругата му Кати и надеждите за новия стадион на Манчестър Юнайтед.
Оттеглянето през 2013 г.: личната рана, която промени всичко
Фъргюсън признава, че решението му да се пенсионира не е дошло внезапно пред феновете, но е било предопределено от лична трагедия. В книгата си той описва как смъртта на Бриджит – сестрата на жена му Кати – през октомври 2012 г. преобръща всичко.
„Бях внимателен да запазя решението си за пенсиониране в тайна. Не бях обмислял оттегляне до октомври 2012 г., когато почина Бриджит – сестрата на Кати (съпругата му – б.р.). На пръв поглед, а и за феновете, съм сигурен, че всичко изглеждаше наред. Бях в добро здраве. Стараех се да поддържам форма. Чувствах, че имам изобилие от енергия, макар че когато болките в тазобедрената става се засилваха, понякога си мислех, че никога не бих искал да ме видят на пистата край терена с бастун. Харесваше ми работата в клуба и футболът, но смъртта на Бриджит промени всичко.
Това беше тежък удар за Кати, тъй като Бриджит беше част от живота ѝ открай време. Двете имаха най-силната връзка между сестри, която някога съм виждал. Освен Кати и синовете ни, никой не знаеше за решението ми, докато Дейвид Гил (тогавашният изпълнителен директор на Юнайтед – б.р.) не дойде да ме види една неделя следобед през февруари и не ми съобщи, че и той е решил да се пенсионира.
Успях да овладея емоциите си, докато съобщавах новината на треньорския щаб, играчите и всички останали в „Карингтън“. Едва когато се върнах в кабинета си и затворих вратата, всичко ме връхлетя с пълна сила. Просто седнах на бюрото си и заплаках. Тогава разбрах, че всичко е свършило. Нямаше да изведа този отбор на „Уембли“ или в европейски мачове, нито пък щях да пращам състав на терена с мисълта за спечелване на купа или титла. След като избърсах очите си, реших, че е най-добре бързо да си събера багажа, преди новината да стане публично достояние.
Четири дни по-късно бяхме на „Олд Трафорд“ за мач срещу Суонзи. Най-тихият момент от всеки мач за мениджъра е, когато играчите са на терена и загряват. Бях в съблекалнята с масажиста Род Торнли; седяхме на масата за процедури и си бъбрехме. В този момент не можех да не си помисля: „Никога повече няма да изпитам това“. Споделих това с Род, а той отвърна уверено: „Няма да издържиш. Догодина ще се върнеш. Не се тревожи за това.“ Нямах търпение мачът да започне, така че не се поддадох на колебания или носталгия…“
🚨🎙️ | Sir Alex Ferguson opens up on his decision to retire in May 2013: „I had been CAREFUL to keep my decision to retire under wraps. I hadn’t been contemplating retirement until October 2012, when Bridget, Cathy’s sister, had died. On the surface, and for fans, I’m sure nothing had seemed wrong. I was in good health. „I tried to keep myself fit. I felt as if I had PLENTY of energy even though, when my hip flared up, I sometimes thought I would never want to be seen on the track alongside the pitch with a walking stick. I was enjoying the club and the football, but Bridget’s death changed everything. „It was a hammer blow for Cathy because Bridget had been part of her life forever. They had the closest bond I have ever seen between siblings. Except for Cathy and our sons, nobody knew about my decision until David Gill [ex-#mufc CEO] came to see me one Sunday afternoon in February and told me that he too had decided to retire. „I managed to keep my emotions in check while I conveyed my news to the coaching staff, players and everyone else at Carrington. It wasn’t until I got back to the office and shut the door that everything caught up with me. „I just sat at my desk and CRIED. I knew then it was over. I’d not be taking this team to Wembley or to European games, and I’d not be sending a team out to win a cup or a league. After I wiped my eyes, I thought I had better clear out quickly before the news was made public. „Four days later, we were at Old Trafford, facing Swansea City. The quietest part of any game for a manager is when the players are on the field warming up. I was in the dressing room with Rod Thornley, the masseur, and we were sitting on the treatment table chatting. „At the time, I couldn’t help thinking, ‘I’ll never have this again.’ I expressed as much to Rod, and he replied with confidence, ‘You’ll never last. You’ll be back next year. Don’t worry about that.’ I couldn’t wait for the game to start, so I didn’t lose myself in second thoughts or nostalgia…“ ❤️👑
Пеп Гуардиола: вечеря, вино и пропусната възможност
Фъргюсън повтаря съжалението си, че не е успял да убеди Пеп Гуардиола да наследи поста в Манчестър Юнайтед. Срещата в Ню Йорк през 2012 г. остава в книгата като момент, който би могъл да промени историята на две клубни дестинации.
„През изминалите десет години често съм се чудил какво ли би станало, ако вечерята, която имах с Пеп в Ню Йорк през 2012 г., беше станала няколко месеца по-рано. По онова време все още не бях решил със сигурност, че ще се пенсионирам. А Пеп беше убеден, че след огромния успех (с Барселона – б.р.), постигнат за едва четири години в Ла Лига с континентален требъл, както и с дубъл в първенството и Шампионската лига , иска да опита живота в Бундеслигата с Байерн (Мюнхен) . Ако можех да върна времето назад, щяхме да вечеряме няколко месеца по-рано, щях да му налея доста тинанело (италианско вино – б.р.) и щях да се постарая максимално да го убедя, че бъдещето му е в Манчестър. За съжаление за нас, така се и оказа (заради периода му в Манчестър Сити – б.р.).
🚨🎙️ | Sir Alex Ferguson on trying to convince Pep Guardiola to manage #mufc: „Over the past ten years, I have often wondered what might have happened if the dinner I had with Pep in New York in 2012 had taken place a couple of months EARLIER. „At the time, I hadn’t decided for certain that I was going to retire. And Pep was convinced that, after achieving huge success in just four years in La Liga with a Continental treble as well as a League and #UCL double, he wanted to try life in the Bundesliga with Bayern Munich. „If I could rewind time, we would have dined some months earlier, I would have poured PLENTY of Tignanello (Italian wine), and I would have tried my hardest to convince him that his future lay in Manchester. Unfortunately for us, it did. Enough said…“ 😳🇪🇸
Мозъчният кръвоизлив през 2018 г. и връщането
Фъргюсън описва операцията в болница „Салфорд Роял“ като момент, в който „светът ми беше опасно близо до това да приключи“. Той припомня, че в същия ден още четирима пациенти са претърпели операция за същото заболяване и само двама оцелели.
„Светът ми беше опасно близо до това да приключи. В деня, в който ме оперираха в болница „Салфорд Роял“, още четирима пациенти претърпяха операция заради същото заболяване. Само двама от нас оцеляха, за да разкажат за случилото се. Фактът, че в края на деня по-малко от половината от нас бяха живи, показва колко много фактори трябва да се стекат благоприятно, за да бъде изходът щастлив.
Оцелях не защото съм получил специално отношение, а благодарение на поредица от щастливи обстоятелства: около мен имаше съобразителни близки; бързо получих компетентен съвет; спешните медици знаеха точно какво да правят; направиха ми навременни изследвания; лекарите ме оперираха възможно най-скоро; а по време на възстановяването ми се грижиха за мен по чудесен начин. Мислите ми са със семействата на онези, които нямаха моя късмет в онзи ден. Щастливец съм, че все още съм тук.“
🚨🎙️ | Sir Alex Ferguson on his brain haemorrhage in 2018: „My world came perilously close to ending. On the day they operated on me at Salford Royal, four other patients also had surgery for the same complaint. Only two of us lived to tell the tale. „The fact that less than half of us were still alive at the end of that day shows how many factors have to click into place for the ending to be a happy one. „I survived, not because I received special treatment, but due to a series of fortunate events: I had quick-witted family members around me; well-informed advice was readily available; the paramedics knew exactly what to do; I received a timely pair of scans; the doctors operated as soon as they could; and I received wonderful care during my recovery. „My heart goes out to the families of those who weren’t as fortunate as me that day. I’m lucky I’m still here.“ ❤️
При първото си завръщане на „Олд Трафорд“ след операцията Фъргюсън описва как общността го е приела и как това заличава страховете на човек, останал дълго извън публичния живот.
„Още в момента, в който слязох от колата пред стадиона, усетих как цяла една общност отваря сърцето си за мен. Беше вълнуващо и трогателно. Чувствах се така, сякаш се завръщам в познат и много скъп за мен пристан. Беше необикновено усещане. Това ми показа, че не са ме забравили – а предполагам, че именно това е страхът на много хора, излезли в пенсия. Знам, че звучи нелепо, след като името ми е изписано на една от трибуните на „Олд Трафорд“, а пред стадиона има моя статуя и улица, носеща името ми. Но когато лежиш сам в болничното легло, е твърде лесно да си помислиш, че останалият свят дори не е знаел за съществуването ти.“
🚨🎙️ | Sir Alex Ferguson on his first game back at Old Trafford after his brain haemorrhage: „From the moment I got out of the car at the stadium, I felt as if an entire community was opening its heart to me. „It was overwhelming. I felt like I was returning to a familiar and much-loved cocoon. It was an extraordinary feeling. It signalled that I hadn’t been forgotten, which I imagine is the fear of many retirees. „I know that sounds daft, when my name is plastered on one of the stands at Old Trafford and there is a statue of me and a street that bears my name outside the ground. But, when you are lying by yourself in a hospital bed, it’s all too easy to think that the rest of the world never knew you existed.“ ❤️🥹
Кати: последните месеци и погребението
Фъргюсън разказва, че финалът за ФА Къп през 2023 г. е преминал под сянката на влошаващото се здраве на Кати. Той е пътувал от Лондон директно до Манчестър след мача, за да бъде до нея, и малко повече от четири месеца по-късно тя умира.
„За мен финалът за ФА Къп през 2023 г. беше особено болезнен. Още преди началото на мача над него тегнеше мрачна сянка заради влошаващото се здраве и болките, които Кати изпитваше по това време. След срещата се прибрах директно от Лондон в Манчестър и стигнах у дома едва късно вечерта. Просто не исках да прекарвам нощта далеч от нея. Малко повече от четири месеца по-късно Кати си отиде. Отбелязахме кончината ѝ с трогателна церемония в катедралата „Сейнт Андрюс“ в Глазгоу. Синовете и по-големите ни внуци носеха ковчега ѝ, а аз бях дълбоко трогнат от броя на хората от всички етапи на съвместния ни живот, които дойдоха, за да почетат паметта ѝ.
Това означаваше всичко за мен. Там бяха членовете на нашето разрастващо се семейство и приятелите ни – някои от които я познаваха от близо седемдесет години. Присъстваха и много служители на Юнайтед , немалко бивши играчи и няколко мениджъри. Синът ни Джейсън произнесе прочувствена и красноречива реч, която идеално улови същността на Кати. Два дни след смъртта ѝ в Абърдийн се роди второто ѝ правнуче. Бебето получи името Айла Катрин. А след това, два дни след погребението ѝ, се появи още едно правнуче – родено в Лондон и кръстено Арчибалд Александър Себастиан. Кати щеше да бъде на седмото небе от щастие.
Новият стадион и желанието да присъства
Фъргюсън не се страхува от мисълта за смъртта, но иска да извлече максимума от оставащото време. Той споделя надеждата си да присъства на откриването на планирания нов стадион, който да замени „Олд Трафорд“, макар да признава, че ако строежът отнеме пет години, ще е почти на прага на деветдесетте.
„Не съм човек, който се вглъбява в това какво ми е отредил Създателят, нито пък се страхувам от смъртта. Смъртността винаги ни съпътства, дори в най-неочакваните моменти. Много повече ме вълнува това да извлека максимума от живота. Има толкова много неща, които искам да направя, и толкова много хора, с които искам да прекарам времето си.
И все пак, от време на време мисълта за смъртта ме спохожда. Когато от Юнайтед обявиха плановете си за великолепен нов стадион, който да замени „Олд Трафорд“, се запитах дали ще бъда жив, за да отпразнувам откриването му. Надявам се да започнат строежа възможно най-скоро, защото, ако изграждането отнеме пет години, вече ще съм на прага на деветдесетте. Знам обаче, че така или иначе ще присъствам на церемонията – било то лично или духом.“
🚨🎙️ | Sir Alex Ferguson: „I’m not one to dwell on what my Maker has in store for me, nor am I AFRAID of dying. Mortality is always with us, even at the most unexpected of times. „I’m much more interested in squeezing the MOST out of life. There’s much I want to do and a lot of people with whom I want to spend time. „Yet, every now and again, death crosses my mind. When United announced their plans for a fabulous new stadium to replace Old Trafford, I found myself wondering whether I would be around to celebrate its opening. „I hope they get to break ground QUICKLY, because if it takes five years to complete, I’ll be pushing ninety. However, I know I’ll be at the ceremony one way or another – in person or in spirit.“ ❤️🥹