Фройд, Малевич и Ботичели присъстват в публикувания от министерството модел на матурата за десети клас — примерните задачи показват ясна промяна в акцентите и формата на изпита.
Минимално текстово въведение, максимална смяна на подхода: изпитът вече не е само проверка на механично усвоено знание по български език и литература. Моделът изисква интерпретация на текст, аналитично и критическо мислене, извличане на информация и правене на междупредметни връзки.
Какви произведения и теми излизат в примерните задачи
Сред публикуваните образци фигурира сблъсък на стилове и епохи: „Черен квадрат“ на Казимир Малевич е поставен редом до „Раждането на Венера“ на Сандро Ботичели. Учениците трябва да определят кое от двете не следва принципа на подражание на природата — задача, която тества познанията им по изкуство и естетически принципи.
Психологията влиза чрез класическа задача за трите елемента на човешката психика според психоаналитичната теория на Зигмунд Фройд. Литературата е свързана с историята: откъс от „Отворено писмо до г. Борис Вазов“ на Гео Милев изисква да се посочи конкретен исторически факт, свързан със събитията от септември 1923 г., както и неговият художествен отзвук в поемата „Септември“.
Друг пример свързва откъс от „Епопея на забравените“ на Иван Вазов с конкретно историческо събитие — вид интерактивна задача, която принуждава учениците да пресекат литературен текст с историческо познание.
Интегрирани задачи и дисциплини
Нови задачи изискват от десетокласниците да комбинират знания от български език и литература с история, философия, изкуство и психология. Очаква се по-широка подготовка и умения за работа с различни видове информация, не само запаметяване.
По философия изпитният модел покрива пет тематични области: личност и себепознание; свобода, норма и човешки цели; красота и изкуство; език и критическо мислене; политическа философия и философия на правото.
Исторически рамки, които трябва да се знаят
В раздел „История и цивилизации“ десетокласниците трябва да бъдат подготвени по четири основни направления: Българското Възраждане през XVIII–XIX век; България от Освобождението до края на Втората световна война; светът от Първата световна война до 1945 г.; и България след Втората световна война до 1989 г.
Тези хронологични рамки се използват като база за свързване на литературни текстове с конкретни исторически събития и за взаимодействие между дисциплините.
Структура на изпита и времето за работа
Общият брой на задачите остава 22, но времето за работа се увеличава от 90 на 120 минути. Максималният резултат продължава да бъде 100 точки.
Новият модел включва конкретно разпределение на типовете задачи: 13 задачи с избираем отговор; 6 задачи с кратък свободен отговор; 1 задача за редактиране; 1 задача с разширен свободен отговор — формулиране на теза; и 1 задача за създаване на текст — резюме, заявление или автобиография.
Тази конфигурация акцентира на различни формати на мислене — от бърза проверка на фактологично знание до по-дълбока аналитична работа и умение за структуриран изказ.
Промени в другите изпити
За четвърти и седми клас моделите на националното външно оценяване през 2027 г. остават непроменени. При десетокласниците обаче има промени и в математика: броят на задачите се намалява от 18 на 16.
Интегрирани задачи по природни науки вече бяха въведени в изпитите по математика за седми и десети клас през предходната учебна година — парадигма, която явно продължава да се развива и в модела за български език и литература.
Крайният сигнал е ясен: матурата става по-интердисциплинарна и претендира да оцени не само какво знаеш, но и как работиш с информацията.