Проектът на „Възраждане“ за промени в Закона за киберсигурността бе отхвърлен на първо четене от Народното събрание. Решението бе взето с категорично мнозинство – 132 „против“, 10 „за“ и 11 гласа „въздържал се“.
Законопроектът предвиждаше при установен висок риск за киберсигурността засегнатите ИКТ субекти да бъдат задължени да предприемат конкретни мерки за ограничаване на риска в срок, който Министерският съвет би определил. Вносителите от „Възраждане“ обосноваха предложението с нуждата от по-гъвкав, рисковоориентиран подход вместо общи забрани или широки ограничения.
Какво предлагаше „Възраждане“
Идеята на законопроекта бе да даде възможност на държавата да задължава конкретни ИКТ оператори да предприемат мерки, когато е установен висок риск за киберсигурността. Мерките и срокът за изпълнението им щяха да се определят от Министерския съвет. Според вносителите това би позволило реакция, базирана на оценка на конкретната заплаха, а не на общи предпоставки.
„Възраждане“ аргументираше промяната с необходимостта от по-гъвкав механизъм: вместо да се налагат широки ограничения върху технологии или вериги за доставки, държавата да може да налага целеви изисквания, съобразени с реалния риск. Вносителите твърдяха, че сегашната уредба създава допълнителни разходи за бизнеса и може да ограничи конкуренцията и използването на оборудване от китайски компании.
Гласуване и реакции
Резултатът от гласуването бе категоричен: 10 депутати подкрепиха предложението, 132 го отхвърлиха, а 11 се въздържаха. Този развой спря инициативата на „Възраждане“ в началната фаза на парламентарната процедура.
От други парламентарни групи, включително ПБ, ДБ и ДПС, не подкрепиха законопроекта. Критиците посочиха, че внесените промени биха свили възможностите на държавата да реагира ефективно при реални рискове за националната сигурност и киберсигурността. По думите им предлаганият механизъм може да отслаби инструментите за превенция и бърза интервенция при заплахи.
Поляризацията в дебата
Дебатът около проекта очерта две противоположни визии: една, която залага на индивидуална оценка и таргетирани мерки според конкретната опасност, и друга, която се придържа към по-строги регулаторни рамки, за да се гарантира националната сигурност. Вносителите поставят акцент върху гъвкавостта и минимизацията на разходите за бизнеса; опонентите – върху държавните възможности да ограничат достъпа до високорискови технологии и доставчици.
Народното събрание, с това гласуване, даде приоритет на аргументите за запазване на широките правомощия при управлението на рискове за сигурността. Законопроектът на „Възраждане“ няма да продължи напред в сегашната си форма, след като бе отхвърлен на първо четене.
Последици
Отхвърлянето означава, че предложените изменения, включително механизмите за задължителни мерки и определяне на срокове от Министерския съвет, няма да бъдат включени в закона при сегашното гласуване. Вносителите заявиха стремеж към алтернативен, рисковоориентиран модел, но без одобрение в пленарна зала идеите остават нереализирани.
Обръщенията към възможни корекции или нови предложения ще зависят от политическите решения и стремежа на партиите да намерят компромис между сигурността и регулаторната тежест за бизнеса.