Избирателната комисия на Сърбия постанови, че часовете за гласуване на сръбските граждани в чужбина ще бъдат синхронизирани с времевия интервал в страната — от 7:00 до 20:00 часа сръбско време (8:00–21:00 българско). Решението предизвика вълна критики, които предупреждават, че то ще затрудни достъпа до вота на диаспората преди парламентарните избори на 25 октомври.
Комисията одобри общо 93 избирателни секции в чужбина — с 12 повече в сравнение с изборите през 2023 г. Най-много секции ще бъдат открити в Босна и Херцеговина — 28, от които девет са в Република Сръбска. Близо 100 000 сръбски граждани са подали заявления за гласуване в чужбина — почти три пъти повече спрямо 2023 г.
Критики и конкретни щети за избиратели
Правният експерт и член на избирателната комисия София Мандич обвинява решението, че пренебрегва исканията за повече секции в ключови региони като Северна Америка, Австралия и Европа. По нейните думи промяната „може да лиши от възможност за гласуване повече от 26 000 души.“ Тази оценка алармира, че хиляди ще останат практически лишени от участие заради новото часово ограничение.
Давид Кръстич — член на комисията — даде конкретен пример с Ванкувър в Канада: близо 1 300 души са подали заявление за гласуване, но секция там няма да бъде разкрита. Те ще трябва да пътуват до Торонто или Отава — на около 3 500 километра — за да упражнят правото си на глас.
Решението също означава, че в Чикаго изборните урни ще бъдат отворени между 1:00 и 14:00 часа местно време. В части от Австралия и Нова Зеландия гласуването ще се провежда през нощта, което допълнително ограничава практическата възможност за участие.
Официални аргументи и отхвърляне на политически мотиви
Външният министър на Сърбия Марко Джурич отхвърли твърденията, че местата и часовете на секциите са подбирани според предполагаемите политически предпочитания на избирателите. Той заяви, че решенията са базирани и на „логистични, свързани със сигурността, пространствени и кадрови критерии.“
Комисията подчертава, че броят на секциите в чужбина е нараснал (93 секции) и че при разпределението са взети предвид наличните ресурси и условия за сигурност. Все пак критиците настояват, че прагматичните обосновки не компенсират реалната загуба на достъп до урните за десетки хиляди граждани.
Политически контекст и предстоящият вот
Парламентарните избори на 25 октомври са свикани от Александър Вучич преди оставката му като президент на 27 септември. Той съкрати втория си и последен според закона мандат с повече от седем месеца и се очаква да търси връщане на власт като министър‑председател и лидер на Сръбската прогресивна партия.
Вотът идва след близо две години студентски протести, които започнаха след срутването на козирката на гарата в Нови Сад на 1 ноември 2024 г., при което загинаха 16 души. Студентското движение впоследствие се трансформира в политическа сила — „Студентска листа“ — която ще се изправи срещу управляващата партия на Вучич.
Последици и потенциални развития
Решението на Избирателната комисия явно ще оформи хода на предизборната кампания извън страната. С близо 100 000 подадени заявления и очаквано високо участие от диаспората, всяка промяна в достъпността на секциите може да има значим ефект върху резултатите и представителността на изборния процес.
Критиците настояват за повече секции в региони с концентрирани общности от гласоподаватели, докато официалните лица отхвърлят обвиненията за политическа мотивация и изтъкват оперативни аргументи. В оставащите седмици до 25 октомври темата за гласуването в чужбина ще остане централна в дискусиите около легитимността и масовостта на вота.