Каракачанов настоя, че повреждането на два кораба в Черно море трябва да се разглежда преди всичко като опасен сигнал за региона, независимо от това чии са дроновете. Той подчерта и ограниченията за чужди военни кораби и необходимостта съседните държави да поемат ангажимент за прочистване на акваторията.
Ограничение за престой и позицията на Турция
„Кораби на държави, извън ЕС, могат да пребивават до 20 часа. И позицията на Турция е против в Черно море да влизат чужди военни кораби“, каза пред БНР Каракачанов, бивш военен министър, политик, историк. Тази констатация очертава настоящите рамки за присъствие на чуждестранни съдове в региона и подчертава, че Турция не подкрепя усилено военно навлизане в акваторията.
Според бившия военен министър реакцията на МО в този случай е адекватна, което предполага, че държавните институции следват изискванията в рамките на националната отбрана и международните правила за морския район.
Кой трябва да чисти Черно море
Каракачанов превърна почистването от мини и неексплодирали дронове в централна тема: „Ангажиментът е на държавите от Черноморския басейн, те са най-заинтересовани и да предприемат прочистване. Има такава инициатива на румънската, българската и турската страна, които са най-застрашени.“ Той посочи, че инициативата вече съществува сред трите най-застрашени държави.
За Грузия бившият министър уточни, че не е чул там да са се появили мини: „Не съм чул в Грузия да са се появили мини. Прилежащите държави сме извън конфликта Русия – Украйна, това сме ние, Турция, Румъния и Грузия.“ Така той разграничи черноморските брегови държави от страните, ангажирани в конфликта.
Възможности на флотите
Каракачанов направи преглед на ресурсите: „Грузия нямат никакъв флот, за да участват. Румъния и България със собствени сили могат да неутрализират опасни материали чрез миночистачи. Най-големият флот в Черно море е на Турция, но не си представям как ще образуваме военна армада и ще сваляме дроновете на единия или другия“, уточни той.
Този пасаж очертава логистичните и политическите ограничения пред евентуални колективни военноморски действия за прекратяване на атаките с дронове.
Произходът на дроновете и ескалацията в морето
Относно въпроса чии са дроновете, Каракачанов даде своята оценка: „Според мен са руски. Виждам, че дебатът се насочва към руски дронове и колко е лошо.“ Той обаче акцентира върху общата опасност за морския трафик, припомняйки, че атаките по съдове в Черно море не са единични случаи: „Но това не е първата атака срещу морски съдове в Черно море, 2 – 3 танкера от сенчестия флот, обслужващи Русия, бяха потопени от украинците.“
Каракачанов описа Черно море като пространство, което вече се е превърнало в бойно поле и изрази безпокойство от това развитие: „Фактът, че Черно море се превърна в бойно поле, е доста притеснителен и няма значение дроновете руски или украински са.“
Екологичният и икономически риск
Бившият военен министър обърна внимание и на потенциалните екологични последици: „Ако се беше случила авария, представете си кораб, превозващ нефт, замърсяването в Черно море щеше да е с трагични последици, без значение какви са дроновете. Това е тревожен сигнал.“ Този пасаж подчертава, че вероятните поражения върху природата и икономиката на региона надхвърлят военно-политическите дебати за вината.
Каракачанов повтори, че основната отговорност за почистването и обезопасяването на акваторията лежи върху държавите от Черноморския басейн, които най-пряко усещат последиците от мините, падналите дронове и възможни разливи.