Първан Симеонов от „Мяра“ прогнозира ниска избирателна активност на президентските избори — около 2,3 млн. души по последните проучвания, представени в сутрешния блок на БНТ. Социологът подчерта, че въпреки загубите от мълчаливите избиратели, въздържането също е израз на демократичен избор.
На вота на 25 октомври, според Симеонов, картината в надпреварата за върха е с „сравнителна яснота“, а самата предизборна кампания до момента „не е толкова ожесточена“. Тези оценки идват на фона на прогнозираната демобилизация сред определени социални групи и по-силен поход към урните от т.нар. твърди гласоподаватели.
Кой ще отсъства — профилът на демобилизираните избиратели
По думите на Първан Симеонов, основният дефицит в активността ще дойде от младите хора и новите избиратели — групи, които традиционно имат по-лакомо за мотивация да участват в избори с по-нисък градус на напрежение. На другия полюс остават по-възрастните и така наречените твърди избиратели, които са по-верни на своя вот и по-вероятно ще дойдат до урните.
Тази поляризация в мобилизацията очертава избор, при който числото от 2,3 млн. гласували може да съхрани статуквото на осезаемо сходен електорален профил — с по-малко присъствие на нови и млади гласоподаватели и солиден дял на постоянните поддръжници.
Кампанията и нейният ефект върху изборния ден
Симеонов констатира, че сегашната кампания „не е толкова ожесточена“, което според него допринася за по-ниската мотивация сред колебаещите се и новите избиратели. По-малкото агресивни послания и по-слабата енергия в публичния дебат намаляват причина да се активират онези, които не следят редовно политическите процеси.
В същото време социологът обръща внимание, че съществува „сравнителна яснота за битката на върха“, което може да доведе до постоянство в подкрепите и до по-малко изненади в резултатите. Такава предвидимост обикновено понижава чувството за спешност у избирателите, отслабвайки допълнително явката.
Политическите последици от ниската избирателна активност
Симеонов припомня директно: „Всички губим от ниска активност, но все пак нека да не забравяме, че въздържането от гласуване също е демократичен акт“. Тази формулировка поставя акцент върху личната отговорност и правото на избирателя да избира и да не избира — възглед, който балансирa между критика към ниската явка и уважение към свободния избор.
Той допълни, че „около две трети от електоратите на ГЕРБ и ДПС няма да гласуват на първи тур.“ Тази прогноза очертава значителен дефицит в подкрепа за тези партии на първия тур и предполага, че техният истински избирателен потенциал може да бъде видян при евентуален втори тур или при по-активна мобилизация.
Заключение
Прогнозата на „Мяра“ и анализът на Симеонов рисуват избори с по-ниска мотивация и установена разделителна линия между пасивните млади и активните възрастни. В контекста на 25 октомври това означава, че броят от около 2,3 млн. гласували ще бъде определящ за характера на резултатите — но и че въздържането остава легитимен политически избор.