Опасностите за легитимността на президентския мандат растат — според последното проучване на изследователски център Тренд избирателната активност на евентуален втори тур може да спадне под критичната граница от 2 милиона гласували.
Проучването е реализирано по поръчка на вестник 24 часа в периода между 26 септември и 2 октомври 2026 година. В него са анкетирани 1003 пълнолетни български граждани чрез метода на стандартизирани интервюта лице в лице.
Кандидатите за балотаж и прогнозата на Тренд
Данните от изследването показват, че сегашното разпределение на електоралните нагласи практически гарантира балотаж между Илияна Йотова и Андрей Гюров. Социологът от Тренд Димитър Ганев подчерта, че при тази конфигурация първият тур едва ли ще произведе победител с над 50% от действителните гласове.
Анализът на Тренд предвижда съществен спад на активността при евентуален втори тур. По прогнозата броят на гласувалите може да се окаже под 2 милиона граждани — ниво, което според агенцията не е изключение, а утвърдена тенденция за подобни избори.
Правни рамки и праг за валидна победа
Димитър Ганев припомни ключовите законови изисквания: за победа още на първия тур кандидатът трябва да събере над 50% от действителните гласове, но това се признава само ако в гласуването са участвали повече от половината от вписаните в избирателните списъци граждани. При очакван общ брой от около 6.6 милиона избиратели по списък това означава, че до урните трябва да отидат поне 3.3 милиона души, за да бъде легитимен първият тур.
Социологът акцентира, че декларативната активност в предварителните анкети традиционно надценява реалния приток пред урните. Затова масовост от порядъка на 3.3 милиона гласували изглежда малко вероятна, според Тренд.
Причини за спад на активността и последици
Тренд наблюдава характерен феномен: при преминаване в балотаж избирателите на отпаднали фаворити често отказват да подкрепят никого от двамата останали претенденти. „Голяма част от привържениците на политически партии, чиито преки фаворити отпадат на първия тур, губят мотивация и отказват да подкрепят останалите двама претенденти поради липса на свой политически представител,“ обясни Ганев. Тази демотивация е причина за допълнителното снижаване на активността при президентски и местни избори.
Последствията са двойни: не само се намалява общественото представителство на избрания президент, но и легитимността на целия изборен процес може да бъде поставена под съмнение, ако гласували са много под изисквания праг.
Партийни промени — какво показва проучването
По отношение на сцената за предсрочни парламентарни избори Тренд отчита, че общата структура на партийната подкрепа остава близка до резултатите от вота на 19 април. В същото време се маркират две значими промени: първо, лека ерозия в доверието към Прогресивна България — спад от няколко процентни пункта през последните шест месеца; второ, че Продължаваме промяната и Демократична България вече се измерват и позиционират като два напълно отделни политически субекта в социологическите проучвания.
„Проучването измерва и актуалната електорална картина в случай на предсрочни парламентарни избори. Данните сочат, че общата структура на партийната подкрепа запазва сходни нива с резултатите от вота на 19 април, но се регистрират две съществени промени. На първо място се отчита лека ерозия и спад с няколко процентни пункта в доверието към Прогресивна България за последните шест месеца. Втората ключова разлика е, че Продължаваме промяната и Демократична България вече се измерват и позиционират като две напълно отделни политически субекта в социологическите проучвания.“
Заключение
Резултатите на Тренд очертават реален риск от исторически ниска активност на евентуален втори тур — под 2 милиона гласували — което поставя под напрежение легитимността на избора. Ключовите фактори остават разместването на електоралните нагласи, демотивацията на привържениците на отпаднали кандидати и разликата между декларирана и реална активност.