Пламен Димитров от КНСБ предупреждава, че българските семейства реално губят доходи: храната е поскъпнала с 8,6% за година, а потребителската кошница вече струва над 62 евро. Той призовава държавата и регулаторите да ускорят действията, за да спрат допълнителното обедняване.
„Това, което може да се направи, е да се пресекат пиколативните процеси. За тях основна функция имат регулаторите, най-вече КЗК, която в последните десетина месеца интензивно започна доста производства. Сега имаме поне десетина ключови. Очакваме да чуем за млечния сектор – има ли концентрация там и ако има, как ще бъдат наказани. Говори се за две фирми“, каза той в „Денят ON AIR“.
Нарастващо усещане за обедняване
„Няма как хората да не усещат, че обедняват“, каза Димитров – прецизната формулировка, която описва ежедневната реалност за много семейства. „В джоба им става по-празно. Държавата може да направи с регулаторите страшно много. И двата регулатора в момента имат силата, КЗК особено, за всяка една проверка да наложат 10% от годишния оборот на веригата. На хората вече им се изчака чакането“, категоричен бе Димитров.
Той акцентира, че регулаторният натиск може да бъде реална превенция срещу картелни практики и концентрация в сектори, които влияят директно на цените на храни и стоки от първа необходимост.
Заплахата от протести и искания за доходи
Президентът на КНСБ не изключва масови протести като вероятен сценарий: „Такива заявки и при нас имаме. Скоро може да видите и подобни действия. Ние искаме поне 10-ина процента увеличение както на минималната заплата, така и на всички доходи, защото толкова най-малко растат цените“, настоя той.
Димитров защити идеята за разширяване на колективното договаряне като инструмент за по-справедливи доходи. В подкрепа на тезата той посочи примери с други европейски държави: „В Германия става така, във Франция става така, в Нидерландия. Така доходите са по-справедливи спрямо това, което сме произвели в нашето предприятие. Дали ще се договорим, предстои да видим“, даде примери той.
Финанси и свръхпечалби
Димитров отхвърля аргумента, че държавна намеса чрез данък върху свръхпечалбите ще доведе до обедняване на бизнеса: „Ако наистина няма пари за кредит, къде са тези над 40 млрд. евро от портфейла – депозити и раздадените кредити. Посланието, че като им вземем свръхпечалбата, те ще обеднеят, е невярна, защото не почива на базови истини“, анализира президентът на КНСБ.
Той добави, че данъкът върху свръхпечалбите трябва да бъде прилаган само при доказана свръхпечалба и формулата му трябва да бъде прецизирана: „Да дадем шанс на диалога между нас и бизнеса, но правителството трябва да го осигурява“. Димитров отбеляза, че данъкът върху свръхпечалбите, когато те са доказани, трябва да се прецизира формулата.
Какво иска КНСБ
Кратко и ясно – синдикатът настоява за:
– Незабавно влизане в диалог с правителството и бизнеса.
– Активни проверки от страна на КЗК и другите регулатори, включително възможност за санкции до 10% от годишния оборот при доказани нарушения.
– Увеличение на минималната заплата и на всички доходи с около 10% като минимум, съобразено с поскъпването на цените.
Позицията на КНСБ комбинира натиск върху регулаторите и искане за социална защита чрез по-високи доходи. Димитров предупреждава, че ако действията не последват, общественото недоволство може бързо да прерасне в протести.