Проф. Майкъл Боландер призовава правителствата да се въздържат от военни удари по неидентифицирани летящи обекти, тъй като това може да доведе до непредвидими и потенциално катастрофални последици за човечеството. Той отправя това предупреждение в статия за Global Policy Journal.
От февруари 2023 г. ситуацията придоби острота: американските военновъздушни сили свалиха китайски шпионски балон над Южна Каролина, а скоро след това в пространството над Северна Америка бяха неутрализирани още три „обекта“, описани в доклади като движещи се без видима задвижваща система. Тогава шефът на NORAD умишлено избягва термина „балон“ и говори за „обекти“, дори не изключвайки извънземен произход. Записите от разговорите на пилотите, прехванали третия обект над езерото Хюрън, показаха объркване за естеството на целта.
Тези случаи не са изолирани: Боландер поставя инцидентите в контекста на срещите през годините, включително случаите със самолетоносачите USS Nimitz през 2004 г. и USS Roosevelt през 2015 г.
Правни празноти и критични въпроси
Юридическият проблем е ясен и остър: кои норми позволяват или забраняват унищожаването на неидентифицирани аномални явления във въздуха, морето или на сушата? Може ли да се приложат общите принципи на международното право за действия в мирно време или при конфликт?
Теоретично апаратът може да се окаже секретна военна разработка или цивилно средство, собственост на държава или частно лице – обичайно установявано чрез транспондери, национални маркировки или разрешения за прелитане. От решаващо значение е и дали даден обект е пилотиран от биологични същества: унищожаването на безпилотен апарат и отнемането на човешки живот имат различни правни последици. На практика обаче секретността и неуловимостта на явленията затрудняват всеки категоричен извод.
Непрозрачни правила за действие
Към момента няма прозрачни официални правила за водене на бойни действия (Rules of Engagement) спрямо тези обекти. Боландер отбелязва, че границите между военни директиви, международно право и защита на обществения ред са мъгляви, а военните често действат извън теоретичните рамки.
Конкретен казус, който алармира за пробойна в подхода на силите, е изстрелването на американска ракета Hellfire по предполагаем нечовешки UAP извън територията на САЩ. Авторът пита дали е оправдано използването на сила, когато поведението на обекта не показва непосредствена заплаха.
Приложимост на международното хуманитарно право
Боландер поставя под въпрос прилагането на разграничението между граждански и военни обекти към евентуален нечовешки разум. Докато не се установи дали апаратите са пилотирани или автономни сонди, основният критерий остава тяхното поведение. Понеже регистрираните случаи на целенасочена агресия от страна на феномените са редки, авторът смята, че е трудно да бъдат квалифицирани като военна заплаха. Това може да послужи като аргумент те да се третират по подразбиране като неагресивни и да получат защита, подобна на тази за гражданските обекти – освен ако изрично не проявят враждебност.
Цитати от анализа
„Военни и граждански пилоти все по-често докладват за апарати с летателни характеристики, които на пръв поглед противоречат на познатите физични закони. По време на изслушване в Конгреса на САЩ през 2025 г. относно неидентифицираните аномални явления (UAP) дори бяха показани кадри, на които американски дрон атакува подобен обект с ракета Hellfire, без това да окаже видим ефект.“
„Необичайното поведение на тези обекти прави практически невъзможно класифицирането им като граждански, военни, враждебни или безобидни.“
„От друга страна, демонстрацията на технологични възможности, далеч надхвърлящи съвременните човешки постижения, би могла да подскаже неземен произход.“
„Поради тази причина опитите за постигане на международен консенсус и правно регламентиране към момента остават блокирани от стратегически и геополитически съображения.“
„Съгласно Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване от 1944 г. и нормите на международното хуманитарно право атаките срещу граждански самолети са забранени. В държавната практика обаче това правило невинаги е абсолютно, особено когато цивилен апарат представлява непосредствена заплаха, сходна с военна – както при атентатите от 11 септември 2001 г.“
„Ако се приеме, че даден неидентифициран обект е с нечовешки произход и действа с военен или враждебен характер, прагът за предприемане на ответни действия значително се понижава съгласно правото на самоотбрана и законите за въоръжените конфликти.“
„Въпреки че обектът не е демонстрирал агресия или заплаха, военните са предприели директен удар. Според анализа резултатът от нападението се оказва минимален: апаратът запазва своята траектория и скорост, като единствено малки фрагменти продължават да летят по същия курс.“
Геополитическа опасност и практическа несигурност
Боландер предупреждава, че възприемането на UAP като автоматична заплаха крие опасност от ескалация. Дори ако до момента тези обекти са реагирали с пасивност при атаки, това не гарантира бъдеща сдържаност. Атака срещу по-голям кораб с екипаж и оръжия, съпоставими с технологичните възможности на обекта, може да предизвика опасен и непредвидим ответ.
Авторът категорично настоява: човечеството не трябва да провокира подобни конфликти без неопровержима необходимост и реални шансове за надмощие.
Контекст и научни инициативи
Боландеровият текст се базира на научния труд „Destroying non-human unidentified anomalous phenomena – A chance for regulation or a perennial legal black box?“, който ще бъде публикуван през 2027 г. в сборник за бъдещето на международното наказателно право под редакцията на Анна Мари Бренън.
Д-р Майкъл Боландер е ръководител на катедрата по глобално право и политика за SETI в Юридическия факултет на университета в Дърам, Великобритания. Планираното в Обединеното кралство изследване, основано на доклада за готовност при непредвидени научни събития и потенциално откриване на извънземен живот от 2023 г., бе замразено за неопределено време в края на 2024 г., докато разузнавателните служби в САЩ продължават да държат темата под строг контрол.
При липса на специфично законодателство остава прилагането на съществуващите международни правила; в съвременното право водещо е разграничението между военни и граждански обекти – граница, която технологиите размиват чрез немаркирани дронове без транспондери. Боландер цитира и примера с решението на Федералния конституционен съд на Германия от 2006 г., което забрани използването на оръжие срещу похитен пътнически самолет за предотвратяване на тежки последици на земята.
Накрая авторът отбелязва, че наблюдаваните реакции на феномените са предимно отбранителни: те избягват или неутрализират човешки оръжейни системи чрез скорост, маневреност, защитни механизми или блокиране и деактивиране на системите за насочване. Въпреки това държавите засега предпочитат сдържаността да бъде изключение, а не правило, третирайки тези явления като потенциална заплаха за националната сигурност и териториалния суверенитет.