Цветомир Николов от Центъра за изследване на демокрацията заяви, че освобождаването на стратегически резерви едва ли ще доведе до осезаемо поевтиняване на горивата в България. Анализаторът в програма „Енергетика и климат“ предупреди, че подобна мярка крие и допълнителни рискове при бъдещи проблеми с доставките.
Николов каза това в предаването „Тази сутрин“ и обясни, че резервоарите не са панацея за решаване на глобален дефицит. По думите му, прекомерното използване на резервите може да остави Европа уязвима в следваща криза, когато ще трябва едновременно да се осигуряват доставки за текущото потребление и да се попълват запасите.
Краткосрочен ефект, дългосрочен риск
„По никакъв начин няма да повлияе драматично на цената. Може да я задържи за няколко седмици на равнищата, на които е в момента, но ако търсенето на горива продължи да бъде такова, каквото е сега – устойчиво или дори леко растящо, със сигурност цените ще продължат да растат,“ предупреди Николов. Той подчерта, че няма достатъчно рафинериен капацитет за дизел и керосин в света, което прави каквито и да било временни инжекции от резерви само временна мярка.
Николов допълни, че към момента рискът от масов физически недостиг на горива в САЩ и Европа е нисък. „За САЩ и Европа няма реален риск от физически недостиг в масов мащаб. Определени държави имат по-голям риск в зависимост от това доколко са зависими от внос и какъв рафинериен капацитет имат,“ каза той.
Международният контекст и реакциите
Милен Керемедчиев, бивш заместник-министър на външните работи, коментира и натиска от страна на американския президент Доналд Тръмп върху Европа. Той определи заплахата като „сериозна, но не е далновидна“ и добави: „При истерия, каквато в момента виждаме на пазарите, никога не можеш да кажеш, че подобна мярка ще повлияе дългосрочно върху цените на горивата.“
Керемедчиев изрази опасение, че евентуално решение на САЩ да спрат износа може да има обратен ефект: „Ако САЩ вземат това решение, то няма да намали цените и ще вдигне още повече паниката на пазара. Запасите от дизел в света са много ниски.“ Той посочи България като показателен пример, защото страната разполага както с доставки на суров петрол, така и с достатъчен рафинериен капацитет.
Какво би означавало спиране на износа от САЩ
Николов акцентира върху връзката между глобалния пазар и цените в Европа. По думите му около 30% от вноса на дизел в Европейския съюз идва от САЩ, а американският натиск цели да ограничи поскъпването на горивото на вътрешния пазар. „Спирането на износа на дизел не означава автоматично падане на цените в САЩ. Може би в краткосрочен план ще има по-голямо предлагане, но там няма недостиг на дизел. Ако има забрана за износ, рафинериите ще започнат да се преориентират към производството на други видове горива, които могат да продават, защото в крайна сметка искат да печелят,“ обясни той.
Това пренасочване на производството е ключов фактор в очакваното поведение на пазара: онзи, който може да осигури допълнителен капацитет в кризисен период, ще диктува и по-високата цена.
България: капацитет, но не и решение за глобалния пазар
Николов посочи, че България може да произвежда нефтопродукти „почти на максимума“ благодарение на доставки на суров петрол и наличен рафинериен капацитет. Но той бе категоричен: българското производство не може да реши проблемите на целия глобален пазар и затова потребителите у нас все пак плащат високите цени, видими на бензиностанциите.
В заключение анализаторът беше ясен: освобождаването на резерви може временно да ограничи поскъпването, но не решава основния проблем — недостигът на рафинерийни мощности и силното търсене, което продължава да дърпа цените нагоре.