Спалети пристигна в редакцията с тъмни очила и кожена чанта, разгледа галерията на Golden Boy и даде подробен портрет на Ювентус, младите таланти и очакванията към отбора. Наставникът подчерта нуждата от време, търпение и манталитет.
Поглед към историята и ритуала на подготовката
Още с влизането си Спалети се спря дълго пред портретите в галерията – запленен най-вече от Уейн Рууни и Лионел Меси, като не скри възхищението си и към Пол Погба. На въпрос за подготовката си той заяви: „Не обичам да импровизирам. Подготвям се внимателно за всичко, за да не повтарям едни и същи клишета. Никой не ми пише тези неща – сам отделих три дни, за да дойда напълно подготвен тук. Това е въпрос на елементарно уважение към хората, които искат да ме опознаят. Този вестник носи богата история, а за мен е и личен спомен, тъй като майка ми винаги го оставяше сутрин до чашата с топло мляко.“
Ювентус като начин на живот
Спалети направи сравнения между ролите си в Рома, Интер, Наполи и националния отбор и обясни защо Ювентус е различен: „В Рома водиш тифозите, в Наполи тренираш цял един град. В Интер си начело на традиция, а в националния отбор представляваш цяла нация. В Ювентус обаче изграждаш манталитет – тук се намира самата същност и история на футбола. В Юве става въпрос за режим на пълно отдаване: това не е просто бурна емоция, а съвкупност от радост, гордост и колосална отговорност. Чувствата са екстремни – от преувеличена тъга до опияняващо щастие. Тук не живееш просто с футбола, ти живееш с Ювентус . Не се състезаваме с останалите, а със собствения си висок стандарт. Този клуб е синоним на футболно съвършенство, затова и интересът към нас е от световен мащаб.“
За отговорността на поста той добави философски: „Това е нещо грандиозно. Да правиш това, което обичаш, е свобода. Да отиваш с радост на работа обаче е любов. Очакванията са изключително високи и задачата няма да бъде лесна, но я приемам с чисто сърце. В момента водещото чувство у мен е едно: тук се чувствам свободен и истински щастлив.“
Собственикът, трансформацията и финансите
Спалети отбеляза необичайно активното присъствие на Джон Елкан по трибуните и в гостуванията, хвалейки непретенциозността му и значението на доверието между треньор и ръководство. Коментарът му за финансовата стъпка бе ясен – увеличението на капитала на клуба в размер на 250 милиона евро носи отговорност, но и стабилност и ангажираност от страна на собствениците.
„Приех това предизвикателство, защото вярвам в отбора, в себе си и в богатата история на този клуб“, каза той, подчертавайки, че решенията в кариерата му винаги се взимат след съгласие с семейството.
Идоли, треньори и спомени
Сред личните вдъхновения Спалети постави Джанлука Виали: „Той те поваляше на земята като гладиатор в единоборствата, а след това ти подаваше ръка и те изправяше като брат“. Като треньорски примери той посочи Марчело Липи и Джовани Трапатони и изброи паметния торински състав: Дзоф, Джентиле, Кабрини, Бонини, Брио, Ширеа, Бетега, Тардели, Роси, Платини и Бониек.
Спомените от младините са живи: „Ходех постоянно на мачове на Фиорентина . Бях в трибуна „Курва Фиезоле“ с тромпет в ръка и наблюдавах с възхищение Дезолати, Де Систи, Спеджорин и Джанкарло Антоньони – това бяха идолите на моето юношество.“
Играчите и треньорската роля
Спалети изброи състезатели, върху чието развитие е работил силно: Давид Писаро в Удинезе, Станислав Лоботка и Хвича Кварацхелия в Наполи, Мохамед Салах в Рома и Жоао Кансело в Интер. За влиянието си върху тях той каза: „Квара пристигна от доста специфична футболна среда, а що се отнася до Салах – той носи „Златна топка“ на всеки наставник, който работи с него. За Писаро бях убеден, че зад нападателите ще блести по-малко, отколкото позициониран пред защитата. Там той играеше с триста процента повече с топката. В сгъстени и тесни пространства трябва да извоюваш свобода, както става в наказателното поле, и по този начин Давид разкри пълния си потенциал.“
За Лоботка: „Заварих го в периферията на състава – беше забравил колко е добър. В такива моменти треньорът трябва да намери правилния подход и да каже: „Залагам на теб“. Понякога са нужни точните думи, за да се върне увереността. Човек винаги търси някого, който убедително да му покаже правилния път – така е било в древността, така е и днес. Но класата на състезателя винаги е определяща, защото футболът е комплексна игра.“
Йълдъз, лидерството и сравненията
За Кенан Йълдъз Спалети бе категоричен: „Йълдъз придава блясък на всяко отиграване и го превръща в произведение на изкуството. Той е футболист, който буквално разбива установената система – дори самият той понякога не знае какво точно ще направи в следващия момент. Започва атаката без предварителен план за финта, който ще приложи. Дори съперникът по време на тренировка да разчете движението му, Кенан пак успява да премине. Дори да го познаваш отлично, не можеш да го спреш, защото притежава онази гениална футболна лудост.“
За сравнението с други звезди: „За мен той е много близък до Квара. Нужно му е само още малко игрово време, но си приличат изключително много по начина, по който създават непредвидими ситуации и излизат извън рамките на традиционната тактическа логика.“ Спалети добави, че Йълдъз вече е лидер: „Всички в отбора му признават този авторитет. Той е изключително добро и земно момче – сякаш е съседът от долния етаж, но въпреки това е истински водач. Лидерът не е длъжен непрекъснато да говори.“
Критики, Влахович и личният баланс
Спалети говори открито за справяне с критиката: „Трябва да развием способността да понасяме неодобрението. Научих се да се справям с него. Единствено когато приемеш факта, че няма как да се харесаш на всички, получаваш истинската свобода да бъдеш себе си.“
За Душан Влахович той каза ясно: „Причината е, че той все още трябва да постигне вътрешно спокойствие. Необходимо е да намери личен баланс, тъй като често сам усложнява нещата за себе си – както когато му се дава твърде много газ, така и когато темпото е твърде ниско. Всичко е въпрос на баланс и откриване на правилната емоционална температура.“
Спалети завърши със своя футболен принцип: „Талантът е свободен и своенравен. Истинската лекота обаче идва единствено след здрава работа. Когато не осъзнаеш навреме щастливите мигове, те лесно се превръщат в угризения.“