Доц. д-р Петранка Неделчева от Националния исторически музей (НИМ) заяви пред БТА, че църковните предмети, предадени на Гърция във връзка с прибирането на тленните останки на цар Самуил, не са отписани от музея и не са прехвърлени като собственост.
Доколкото става ясно от нейния брифинг, става дума за 53 предмета, регистрирани под 48 инвентарни номера — разликата идва от това, че под един номер понякога са заведени повече от един артефакт (като пример тя посочи две рипиди под един номер).
Какви предмети бяха предадени
Сред предадените са кръстове, дарохранителници и врата, свързана с един от манастирите, от които произхождат предметите. Има и рипиди от катедралата в Серес. Доц. Неделчева подчерта ясно: сред тези предмети няма корони и няма манускрипти — „Един лист не е излязъл“, цитирайки директора на НИМ доц. Бони Петрунова.
По думите ѝ предметите са датирани в XVIII–XIX век и притежават както висока художествена, така и висока религиозна стойност. Всеки артефакт носи надпис на дарителя, посочващ към кой манастир принадлежи или за кой манастир е дарен. Конкретно се споменават манастирите „Света Богородица Икосифиниса“ и „Свети Йоан Предтеча“, както и катедралата в Серес.
Режимът на предаване — „за послужване“
Неделчева обясни, че предметите са предоставени на гръцката страна не като дар, а „за послужване“ — режим, който позволява те да бъдат изложени и видими за посетители в Гърция, без да се променя тяхната собственост. По принцип такова временно предоставяне има краен срок, но за тези конкретни предмети в момента няма определена дата за връщане и не е ясно дали срокът ще бъде удължен.
От музея акцентираха, че предметите не са отписани от НИМ и не са били част от текущата експозиция. Те са били пренесени в България, но са били засекретени за дълъг период. По думите на доц. Неделчева артефактите са участвали в изложби през годините, но „нито един от тях не е част от настоящата експозиция на НИМ“.
Доц. Неделчева определи като спекулации твърденията, че България е предоставила на Гърция „най-ценните си национални съкровища“ в замяна на костите на Самуил. „Говорим само за 53 предмета“, каза тя, и подчерта, че те не са извадени от основните съкровища, представени от музея.
Контекст и историческо значение
Ръководителят на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ постави акцент върху историческото значение на връщането на останките на цар Самуил. По думите ѝ фактът, че гръцката държава доброволно предава останките на български владетел, е сам по себе си исторически важен и „слага точка на спекулациите кой е Самуил“ — „Нашата южна съседка ни върна нашия цар, с което се слага точка на спекулациите кой е Самуил“, допълни тя.
Доанализ, Неделчева посочи, че в научните среди има различни мнения за идентификацията на останките, но същественото е, че гръцката страна вярва, че предава костите на Самуил и прави това с „чистото съзнание“, което според нея е от „огромно историческо значение“.
Днес България посрещна тленните останки на цар Самуил (997–1014 г.), които пристигнаха от Гърция с военнотранспортен самолет „Спартан“. Останките бяха открити през 1969 г. в базиликата „Св. Ахилий“ в Малкото Преспанско езеро от гръцкия археолог проф. Николаос Муцопулос.
Статията припомня и епизода от 1917 г., свързан с историята на предметите — според доц. Неделчева тогава българското правителство разпорежда на войските в района да изземат предмети, свързани с българската история и наследство, „с цел да бъдат спасени“.
Доц. Неделчева призова гражданите да посетят НИМ, където музеят съхранява 22 съкровища с установен археологически контекст от българските земи, сред които са Панагюрското и Боровското съкровище. „Не сме изнесли съкровищата на България“, заяви тя, отбранявайки позицията на музея.