Турция продължава да функционира като ключов транзитен и логистичен коридор за режима в Техеран, приемайки десетки полети на санкционирани ирански авиокомпании, сочи нов доклад на базираната във Вашингтон Фондация за защита на демокрациите (FDD). Данните са цитирани от Fox News и хвърлят светлина върху противоречивата политика на Анкара спрямо Вашингтон.
Докладът на FDD и анализът на Flightradar24 показват, че само в рамките на пет дни след изтичането на американския краен срок най-малко 83 полета на ирански авиокомпании с международни рестрикции са кацнали в Турция — на летищата в Истанбул, Анкара и Измир.
Какво разкриват данните
В началото на септември Министерството на финансите на САЩ въведе всеобхватни санкции срещу всички 27 действащи авиокомпании в Иран. Мотивът: самолети от тези линии били използвани от Корпуса на гвардейците на Ислямската революция за нелегален превоз на оръжие и военни формирования. Финансовият министър Скот Бесент постави категоричен ултиматум — след 23 септември всяка компания по света, която зарежда с гориво или предоставя наземно обслужване на тези самолети, ще загуби достъп до американската финансова система.
Вместо всеобщо затваряне на коридорите за иранските авиопревозвачи, регионалните реакции се оказаха разнородни. Държави като Обединените арабски емирства, Оман и Ирак спазиха рестрикциите и затвориха летищата си за засегнатите самолети. Турция обаче избра двоен подход: турските национални превозвачи прекратиха полетите си към Техеран, но едновременно с това иранските авиолинии продължиха да кацат и да бъдат обслужвани на турска територия.
Конкретни възражения и последствия
Анализът на Flightradar24, изследван от FDD, сочи, че самолети на 12 различни ирански компании — част от които са описвани като терористични структури заради доставки за Сирия — редовно оперират в турските въздушни хъбове. Тези редовни кацания по същество подкопават опита за глобално спиране на движението на тези превозвачи.
Ахмад Шарави, анализатор от института, цитиран в доклада, коментира, че мерките на президента Реджеп Ердоган са предимно козметични. По думите му единствено директни наказателни действия на Вашингтон срещу турските компании за наземно обслужване биха могли да затворят тази „вратичка“.
Дипломатическо напрежение във Вашингтон
Случаят поставя администрацията на Доналд Тръмп в деликатна дипломатическа ситуация. Президентът нееднократно подчертавал личните си връзки с Ердоган и е допускал възможността за вдигане на санкции, свързани с придобиването от Турция на руските системи С-400, както и за възобновяване на доставките на изтребители F-35. В този контекст решението дали да се предприемат наказателни мерки срещу турски фирми и да се затегнат санкциите изглежда политически натоварено.
По-широкото картографиране на заобикалянето
Турският пробив не е единственият метод за заобикаляне на режима на санкции. Според организацията UANI в Югоизточна Азия, близо до бреговете на Малайзия действа „сенчест флот“ от ирански танкери, използващ местна логистика за заобикаляне на петролното ембарго. Това подсилва впечатлението за координирани и многопосочни опити за облекчаване на натиска върху Техеран.
Въпреки различните места и методи, поведението на Анкара остава най-видимото доказателство за многовекторната външна политика на Ердоган — комбинация от искания за модерни западни оръжия и едновременно поддържане на тесни търговски, енергийни и военни връзки както с Русия, така и с Иран. Сега решенията във Вашингтон за евентуални наказателни мерки срещу турски компании ще покажат доколко САЩ са готови да изострят конфронтацията около изпълнението на санкциите.