Петър Ганев предупреди в интервю за БНТ, че прилагането на данъка „свръхпечалба“ има единна, изцяло фискална цел — да събере €1 млрд. от големите бизнеси и да разпредели средства „по робинхудски“. След президентските избори ще стане ясно дали правителството може да овладее разходната част.
БНТ интервюто на икономиста вкара в центъра на дискусията две свързани предизвикателства: изпълнението на плана за приходи чрез специалния данък и нуждата от навременно ограничаване на дефицита, докато инфлацията остава висока — около 5,5%.
Данъкът „свръхпечалба“ — фискален инструмент, не морален прицел
Ганев категорично посочи, че обосновката на мярката е фискална: „целта му е да вземе 1 млрд. евро от големите бизнеси в страната.“ По думите му това не е наказателна мярка срещу сектори, които функционират зле, а избор да се облага „от там, откъдето може да се вземе“ и после да се преразпредели.
„Това се прави не защото секторите са лоши, а защото от тях може да се вземе по „робинхудски“, т.е. да се вземе от богатите и да се даде на бедните“, поясни Ганев. Тонът е ясен: данъкът е преди всичко инструмент за краткосрочно набиране на фискални ресурси, а не реформа на структурните слабости в икономиката.
Прекомерен дефицит и изпитание след изборите
Икономистът акцентира върху факта, че България е поставена в процедура по прекомерен дефицит — обстоятелство, което налага бързи и решителни действия. „Важният въпрос е колко бързо кабинетът на Радев ще съумее да върне страната в нормалните рамки“, каза Ганев.
Според него времето след президентските избори ще е критично за възможността на правителството да демонстрира дисциплина при разходите. Ако разходната част остане неконтролирана, целта да се стабилизира дефицитът и да се намали инфлационният натиск ще се отдалечи.
Инфлацията и рецептата „експанзия през доходите“
Ганев отчете, че инфлацията в страната продължава да е висока — около 5,5%. Като начин за справяне той посочи необходимостта от „експанзия през доходите“ — подход, който би трябвало да подкрепи покупателната способност и да повлияе на агрегатното търсене.
„Това може да сработи, но голямата задача остава дефицитът, защото ако се справим с него, оттам ще повлияем и на инфлацията“, разясни Ганев. Формулировката сочи, че макар увеличението на доходите да носи стимулиращ ефект, устойчивото намаляване на инфлационния натиск минава през въвеждане на фискална дисциплина.
Какво означава това за политиката
Коментарът на Ганев поставя политическия фокус върху управлението на публичните финанси. Данъкът „свръхпечалба“ е представен като бърз източник на приходи — но ефективността му ще зависи от това дали приходите ще бъдат използвани стратегически и в съответствие с необходимостта за свиване на дефицита.
Няколко ключови послания изпъкват ясно: подобен данък е фискално мотивиран, сумата е конкретна — €1 млрд., инфлацията остава на 5,5%, и решаващ е въпросът колко бързо кабинетът на Радев ще въведе мерки за контрол над разходите. След изборите тези теми ще определят дали последователните стъпки ще успеят да стабилизират финансовото положение и да облекчат инфлационния натиск.