Пламен Димитров от КНСБ алармира за необясними маржове в търговията с храни и посочи, че при доматите и краставиците надценките са прескочили 130%. Това създава сериозно съмнение в нормалното функциониране на пазарния механизъм.
„Устойчиво виждаме надценки над 60-70%. Това, което излиза над тях обаче – говорим за краставици и домати, които са 130-146%, – е 100% спекулативно.“ Това каза президентът на КНСБ в ефира на бТВ и допълни, че са правени сравнения с цени в други европейски държави.
КНСБ: надценки, сравнения и съмнения за непазарни практики
Димитров обръща внимание не само на прескочилите 130% маржове при пресните зеленчуци, но и на широката група пакетирани стоки, където разликите между едро и дребно са 60–70%. „Ако 60-70% няма обяснение, там не мога да кажа дали има спекула, но за мен е много висока надценка, особено когато говорим за пакетирани стоки – брашно, ориз, бял боб. Имаме логистика, имаме заплати, имаме някакви други разходи. Но те не могат да добавят 70% върху цената“, коментира той.
КНСБ е сравнила цени за едни и същи продукти в една търговска верига в седем европейски държави и според синдиката българското брашно се продава по-скъпо от германското и френското в същите магазини. „Виждаме, че всъщност цените на брашното в България са най-високи. Това брашно, което има 60-70% надценка между едро и дребно, накрая в магазина е по-скъпо от германското и от френското брашно в същата верига“, посочи Димитров.
Той припомни и динамиката при пресните плодове и зеленчуци: „Миналата година същите тези два продукта бяха с 60-70% надценка. Пак необяснима, според мен висока, но 60-70%. Сега сме на 130-150%“, заяви Димитров и подчерта, че това дава основание за притеснение относно функционирането на пазара. „Едни и същи стоки се повтарят – от една страна, необясними надценки между едро и дребно, а от друга – най-висока цена поне в тези седем държави, които следим. Това ни дава основание да кажем, че нещо непазарно има. Какво точно – трябва да каже КЗК“, добави той.
АИКБ: предпазливи, но алармирани
От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) не използват категорично термина „спекула“, но признават сериозни проблеми по веригата. Добрин Иванов от АИКБ посочи, че високите надценки трудно могат да бъдат търсени в печалбите на земеделските производители. „Очевидно не можем да търсим високите надценки и големите печалби при производителите“, допълни той.
Иванов предупреди, че квалификациите като „спекула“ трябва да се правят от компетентните органи според установени правила: „Много трудно е да се дават такива квалификации. Има орган, който може да определи дали има спекула, по определени правила, и спекулата се доказва. В никакъв случай не оспорвам резултатите, които изнесе господин Димитров “
Конкретни примери от практиката
АИКБ дава локални примери, които подхранват съмненията за „счупен“ пазарен механизъм. „Абсолютно притеснителни са данните, които са показани за цените на краставиците, на доматите – наистина стоки, които са типични за България и с утвърдени български производители. Това, което прави впечатление, е, че може би някъде по веригата и организацията на доставките има едно пречупване на самия пазарен механизъм“, отбеляза Иванов.
Той разказа как български производители трудно намират пазар, въпреки че в търговските вериги крайните цени остават високи: „Не е възможно български производители на домати да се опитват да продадат продукцията си, тя да залежава на полето и да не могат да я продадат. Аз лично съм съдействал на няколко такива големи производители да продадат хубав розов български домат на много ниска цена, а в същото време да има такава голяма надценка в магазините.“
Като друг пример Иванов посочи производители на грозде от района на Свиленград: „Ако в Свиленград това грозде струва нула, а в София струва 2 евро килограма, очевидно има нещо счупено в този пазарен механизъм, което не работи по най-добрия начин.“
Следващи стъпки
Както КНСБ, така и АИКБ настояват за ясен преглед на веригата от производител до рафта и за намеса на компетентните органи — включително КЗК — за проверка на моделите на ценообразуване и разкриване на евентуални непазарни практики.