КНСБ изнася новите си изчисления за малката потребителска кошница — тя достига 61 евро и 81 цента и вече е значима тежест за семейните бюджети.
Конфедерацията на независимите синдикати в България представи актуализирани данни за стойността на „малката потребителска кошница“, която включва 20 основни хранителни продукта и бензин. Според отчетите, в края на юли стойността на кошницата беше 61 евро и 81 цента, като тя можеше да бъде закупена 10 пъти с една минимална работна заплата.
Въпреки че общата инфлация се забавя, синдикатът подчертава, че цените на стоките и услугите продължават да растат и оказват реално въздействие върху семейните разходи. При последното им отчитане преди три месеца беше посочено, че близо една трета от доходите на едно семейство отиват за храна — показател, който остава тревожен за КНСБ.
Какво влиза в малката потребителска кошница
Включените артикули са 20 ключови хранителни позиции, към които синдикатът добавя и разходите за бензин. Това прави измерването по-широко от обичайните измерители само за храна и дава по-реалистична представа за директните месечни нужди на домакинствата.
Конфедерацията използва този набор от продукти, за да проследява ежедневните промени в цените и да оценява как те влияят върху най-основните разходи на гражданите. Включването на бензин подчертава допълнителния натиск върху бюджета, особено за домакинства в покрайнините и регионите с по-слаба транспортна инфраструктура.
Разликите по веригата и ефектът върху крайната цена
„Основен проблем остава поскъпването по веригата от производителя до магазина. Разликата в цените на едро и на дребно достига от 60 на сто за брашното до рекордните 150 на сто при краставиците.“
Тази констатация отразява значителни увеличения между изходната и крайната цена на продуктите. Според синдиката подобни диспропорции означават, че част от покачването на разходите не се дължи само на суровините, а и на търговските надценки, логистични разходи и други междинни звена в доставната верига.
Европейски контекст и пропорции на бюджета
За сравнение в Европа стойността на това перо е наполовина, или 16 на сто от месечния бюджет. Този контраст показва, че българските домакинства отделят съществено по-голям относителен дял от доходите си за същия набор от стоки и услуги в сравнение с европейските стандарти.
Наблюдението подчертава двойния проблем: не само абсолютната стойност на кошницата, но и относителният пакет от разходи спрямо наличните доходи у нас. Когато минималната работна заплата може да покрие кошницата десет пъти, това формално изглежда като положителен индикатор, но сравнението с европейските нива и споменатият дял от бюджета показват контрасти във възможностите и покупателната сила.
Последствия и послания от синдиката
КНСБ използва данните, за да алармира за продължаващия натиск върху семейните доходи и за да призове за мерки, които да намалят разликите по веригата и да ограничат спекулативни надценки. Сигналите от отчета сочат, че борбата с инфлацията по веригата — не само общото забавяне на инфлацията — е критична за облекчаване на ежедневните разходи на домакинствата.
Синдикатът настоява наблюдението и анализът да останат в центъра на публичния диалог, за да се проследи дали тенденциите ще се стабилизират или ще продължат да натискат семейните бюджети, особено на най-уязвимите групи.