Пулев: Публично-частните партньорства ще модернизират инфраструктурата чрез механизъм с ЕБВР и частен капитал

Вицепремиерът Александър Пулев и вицепрезидентът на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Марк Боумън подписаха меморандум за разбирателство за създаване на механизъм за подготовка на публично-частни партньорства. Документът поставя акцент върху бързото структуриране на проекти, способни да привлекат частни инвестиции и да ускорят модернизацията на стратегическа инфраструктура.

Меморандумът е поредната стъпка в задълбочаването на стратегическото партньорство между България и ЕБВР и ще действа като техническа и експертна рамка за подготовка на проекти, които да комбинират частно финансиране със средства от Европейския съюз.

Какво предвижда механизмът

ЕБВР ще предоставя експертна подкрепа за подготовка и структуриране на проекти: предпроектни проучвания, анализи за осъществимост, структуриране на риска и подготовка за реализация. Целта е проектите да бъдат представени във вид, който да привлече частен капитал и евентуално съфинансиране от европейски програми.

„ЕБВР е златният стандарт в международното финансиране и в областта на банките за развитие. Целта ни е публично-частните партньорства да се превърнат в инструмент за модернизация на инфраструктурата и за мобилизиране на допълнителен частен ресурс“, посочи Пулев .

Този подход ще позволи централизиран и стандартизиран процес за подготовка на проекти, което според участниците ще улесни както оценката на риска, така и привличането на стратегически инвеститори.

Приоритетни сектори и примери

Вицепремиерът посочи, че механизма ще обслужва приоритетни области като енергетика, индустриални зони, транспорт и друга ключова инфраструктура. Акцентът е върху проекти с потенциал за мащабни инвестиции и висока икономическа добавена стойност.

Като конкретен пример Пулев посочи Индустриалната зона „Доброславци“ като проект с потенциал за развитие чрез публично-частно партньорство. „Това е пример как чрез правилното структуриране, съчетаването на публичен ресурс и частен капитал и привличането на стратегически инвеститори можем да създадем нови възможности за високотехнологичната индустрия и за развитието на региона“, заяви Пулев .

Той добави, че вече са идентифицирани „няколко много перспективни индустриални зони, които се нуждаят от разширяване на капацитета си“, като се проучват възможности за подкрепа чрез различни механизми и безвъзмездно финансиране от европейски средства.

Ролята на ЕБВР и централизираният подход

От страна на ЕБВР, подпомагането ще бъде насочено към гарантиране на инвестиционната привлекателност на проектите чрез точно структуриране и оценка на риска. „Вярваме, че това е отличен начин да привлечем така необходимите частни инвестиции в инфраструктурата тук, в България“, посочи Марк Боумън, вицепрезидент на ЕБВР.

Боумън подчерта значението на централизирания подход за подготовката на по-голям брой успешни проекти, което би улеснило институционалното взаимодействие и ускорило пътя от идея до изпълнение.

Законодателната рамка и следващи стъпки

Правителството е изготвило нова законодателна рамка за публично-частните партньорства, която в момента преминава през финалния етап на обществените консултации. Вицепремиерът акцентира върху необходимостта от ясни правила: „Целта е да бъде създадена конкурентна, предвидима и балансирана среда за реализация на публично-частни проекти, която едновременно да защитава обществения интерес и да създава условия за мобилизиране на частен капитал. Законодателната рамка е ключов елемент от цялостния подход на правителството за ускоряване на инвестициите и модернизацията на инфраструктурата чрез публично-частни партньорства“, допълни още вицепремиерът.

Меморандумът ще служи като оперативен инструмент за внедряване на тази рамка: от идентификацията на проекти и реализацията на проучвания до финалното структуриране и стартиране на процедури за привличане на инвеститори.

Заключителният акцент от срещата беше, че чрез комбинация от публични ресурси, европейско финансиране и частен капитал страната може да ускори модернизацията на ключова инфраструктура и да създаде условия за икономическо развитие и регионално обновление.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *