Върховният съд в Белфаст разреши провеждането на спорно шествие на Оранжевия орден в Портадаун, което доведе до масови протести и сблъсъци между демонстранти и привърженици на ордена. Премиерът Анди Бърнам призова за „спокойствие от всички страни“, предупреждавайки, че постигнатият напредък по въпросите за Северна Ирландия не бива да се губи.
Решението на съда бе взето по време на късно заседание, което приключи в 02:15 ч. през нощта (04:15 ч. българско време). То позволи за първи път от 30 години Оранжевият орден да премине по улица „Гарваги“ в Портадаун — място, станало символ на продължаващите разделения в региона.
Протести и контрашествия
Хиляди хора се струпаха около маршрута, а голяма част от тях носеха балаклави и се опитаха да блокират шествието на протестантското братство, което открито подкрепя оставането на Северна Ирландия в рамките на Обединеното кралство. Местни националисти — мнозина от които искат присъединяване към Република Ирландия — организираха „контрашествие“ срещу Оранжевия орден. Противниците на шествието хвърляха фойерверки в близост до членовете на ордена и бяха предупредени по мегафон, че рискуват арести, тъй като участват в неодобрено контрашествие.
Премиерът Анди Бърнам поиска от всички страни да запазят спокойствие по време на провеждането на шествието и подчерта, че „по въпросите за Северна Ирландия е постигнат голям напредък, който не трябва да регресира“.
Исторически и политически контекст
Улицата „Гарваги“ е сцена на ожесточени сблъсъци през годините преди Споразумението от Разпети петък през 1998 г., което сложи край на десетилетия на насилие между католици и протестанти. По време на конфликта, известен като „Смутните времена“, бяха убити 3600 души, ранени са около 50 000, а хиляди загубиха близки.
След спирането на кръвопролитието в района бе необходим деликатен баланс между етно-националните общности, останали в рамките на Обединеното кралство, след като останалата част от Ирландия обяви независимост. Ирландските националисти в северната част на острова — предимно католици — настояват за обединение с Република Ирландия. Протестантските юнионисти искат Северна Ирландия да остане част от Великобритания.
Реакции от политическите лидери
Мери Лу Макдоналд, председателка на партията „Шин Фейн“, исторически свързвана с Ирландската републиканска армия (ИРА), остро осъди решението и напомни, че жителите на „Гарваги роуд“ „няма да се върнат в миналото“. „Това е лудост. Това всъщност е примитивно отношение към която и да е общност в 2026 г. Това е недопустимо и няма да бъде толерирано“, каза тя.
От другия лагер Гавин Робинсън — лидер на Демократическата юнионистка партия, която е най-голямата политическа сила в Северна Ирландия и отстоява оставането във Великобритания — обвини „Шин Фейн“, че допринася за ескалацията. „Върховенството на закона не може да се прилага само когато на ‘Шин Фейн’ ѝ харесва резултатът. Нашите институции са изградени на принципа на уважението към полицията, съдилищата и върховенството на закона“, заяви Робинсън.
Последици и напрежение
Решението на Върховния съд, съчетано с ожесточените реакции по улиците, върна на дневен ред болезнената история на разделението в Северна Ирландия. Премиерът и политическите лидери от двата лагера апелират към спазване на закона, но демонстрациите и сигналите за насилие показват, че раните остават дълбоки. В Портадаун напрежението бе осезаемо, а дълготрайният политически и социален баланс, постигнат след 1998 г., бе поставен под сериозно изпитание.