Белчев се обяви за фискална справедливост, но подчерта, че мерките в приходната част няма да разклатят основите на данъчната система. Разговорите за Бюджет 2027 вървят продуктивно, каза пред БНР депутатът от „Прогресивна България“ Стефан Белчев, председател на икономическата комисия в Народното събрание.
Фискални мерки: запазване на плоските ставки и временен 33% налог
Белчев подчерта, че основата остава непроменена: плосък корпоративен данък и данък върху доходите на физическите лица се запазват. По думите му, предложената временна солидарна вноска от 33% е насочена към свръхпечалбите на банки, застрахователи, телекоми и големи търговски вериги. В неговите думи: „Запазваме плоския корпоративен данък, както и данъка върху доходите на физическите лица. По отношение на тази временна солидарна вноска от 33% – това е т.нар. данък върху свръхпечалбите за банки, застрахователи, телекоми, големи търговски вериги – това е една извънредна, но за нас наложителна мярка за балансиране на бюджета. Всички искаме все пак да има снижаване на този дефицит и очакваните допълнителни приходи ще помогнат за гарантиране на тази финансова стабилност“.
Той отбеляза, че обхватът на засегнатите бизнеси може да се разширява и нищо още не е окончателно решено.
Социални буфери и финансиране на общините
Паралелно с приходните мерки, управляващите планират разширяване на социалните буфери. Белчев изрично спомена ваучерите за храна и данъчните облекчения за семейства с деца като част от тази линия. Той заяви също, че целят да осигурят средствата, поискани от всяка община и категорично обеща: няма да има привилегировани, както било досега.
По отношение на фискалната дисциплина и целите за дефицит Белчев каза: „Ще се опитаме да стъпим на една чиста и прогнозируема основа. Основният ни приоритет е за трайно свиване на дефицита точно до 3% от Брутния вътрешен продукт. Първоначалните базови прогнози на Министерството на финансите от лятото още сочиха дефицит от 3,8 за следващата година, т.е. виждаме едно постижение. Точно тук е и ролята на финансовата ни дисциплина и този нов пакет от тези приходни мерки, за да свием този дефицит без сътресение за гражданите и без съкращение на доходите“.
Критика към БНБ
По време на дебата Белчев остро коментира позицията на БНБ: „При дебата за бюджета, за съжаление, се появява една, меко казано, странна политическа атака от орган, който най-малко се очаква да бъде част от политическия живот, а именно БНБ. Не смятам, че един регулатор, когато излезе от експертен тон срещу такива фискални мерки на държавата – не мисля, че това вече е икономически дебат, а опит за защита на може би някакви други интереси, но наш дълг в Народното събрание е да защитим обществения интерес и фискалната стабилност на цялата държава, а не само на банковия сектор“.
Хазарт: регулация, блокировки и целево разпределение на приходи
Белчев описа връзката между хазарта и политиката като дългогодишен проблем и постави ударение върху институционалната прозрачност като решение. Той заяви: „Ние не подкрепяме популистки мерки, които така или иначе биха тласнали този сектор, който така или иначе съществува и ще съществува, в сивия сектор и сивата икономика. Нашето решение е строго регулиране и затягане на финансовия контрол, защото в крайна сметка всички си даваме сметка, че нещо, което е разписано в закон, когато няма ясен и строг контрол, то си остава само на хартия. Ключов елемент в промените е един допълнителен механизъм за блокиране на незаконни плащания през БНБ към нелицензирани хазартни платформи, включително и такива, които оперират с криптовалути. За да прекъснем всякакви съмнения за зависимости, ние предлагаме един ясен законов регламент, като приходите от такси в сектора да бъдат и целево и поравно разпределени между няколко стълба, които касаят младежки дейности, спорт, образование, здравеопазване. Когато парите отиват директно за такива обществено-полезни каузи, субективният политически фактор се елиминира“.
„Ние сме абсолютно убедени, че нещата с хазарта трябва да се променят. Не се плашим от трудностите и смятам, че ще доведем целия този процес до един положителен край. Хазартът, както и някои от потребителските кредити, наистина са бич за обществото, особено за по-бедната социална прослойка“, допълни той.
Горива и рафинерията в Бургас
Белчев коментира и проверките на КЗК на „Лукойл“ и пазара на горива: „Симпатии нямаме нито към руски, нито към други собственици. Напротив, ние по някакъв начин трябва все пак и да сме доволни и щастливи, че имаме рафинерия в България, която работи. Когато цените на горивото преминаха психологическите нива на нашия пазар, държавата според мен реагира своевременно, за да овладеем този инфлационен натиск върху бизнеса и над гражданите. Затова и парламентът миналата седмица одобри нулевия акциз до края на 2026 година за метана, природния газ, както и за втечнения нефтен газ пропан-бутан, които да се използват за моторно гориво“.
Белчев подчерта характера и продължителността на предложените мерки: „Този данък има извънреден характер“, и уточни, че мярката ще действа до края на 2026 година: „Целта на този едногодишен солидарен налог е да стабилизираме приходната част на бюджета след натрупаните наследствени дефицити – да осигурим някаква ясна и чиста стартова позиция за бюджет 2027“.
По думите му рафинерията в Бургас произвежда количества, които значително надвишават вътрешното потребление, и изкуственото блокиране на износа е рисково за производствения процес. В неговите думи: „Вътрешното потребление в България е напълно гарантирано и износът на излишъци по никакъв начин няма да повиши цената и на дизела, и на бензина у нас“.