Федерер е в Лондон като домакин на „Лейвър Къп“ – турнира, който създаде със своя дългогодишен мениджър Тони Годсик. Тук преди четири години той се раздели с корта с исторически мач на двойки с Рафа Надал, а сега говори за настоящите звезди и бъдещето на играта.
Лондон, прощалният мач и ролята на Mercedes
Когато пристига в стая, присъствието му се усеща – същото, което караше всеки негов удар да изглежда като щрих на елегантност. Срещата с Федерер е организирана благодарение на Mercedes‑Benz, за която той е глобален посланик от няколко години. „Е, сигурно съм добър шофьор, щом продължават да ме задържат – шегува се той. – За мен винаги е било чест да представлявам марката и се радвам, че подкрепя „Лейвър Къп“.“
В рамките на инициативата Neon Legacy Mercedes ще дари 11 478 тенис топки – по една за всеки ас в кариерата на Федерер. По темата той отвръща с усмивка: „Че рамото още ме боли… Шегувам се. Важно е чрез тениса да помагаме. Живеем в свят, който има нужда от това, защото понякога разстоянието между хората е твърде голямо. Спортът и тенисът могат да бъдат силно средство за сближаване.“
Федерер признава, че спомените от прощалния мач преди четири години са навсякъде около него. „Как няма, след като всички постоянно ми го припомняте… Но не изпитвам носталгия, а щастие. Ако затворя очи, си спомням мача на двойки с Рафа, как Ели Голдинг пееше и как в един момент държах Надал за ръка, макар и само за секунда. Това са мигове, които никога няма да забравя. Щастлив съм, защото този ден ми позволи да завърша кариерата си много по‑хубаво, отколкото си бях представял.“
За младите таланти, Алкарас и Синер
Федерер коментира някои от най‑впечатляващите имена на корта днес. За Яник Синер отбелязва: „С победите си тази година Синер показа, че в момента е най‑силният. Сега е контузен, но дотогава играеше превъзходно.“ За Карлос Алкарас има само възхита: „Да го гледаш как играе, е истинско удоволствие. Това момче е гений на корта. Невероятно е колко различни удари може да измисли. Проблемът е, че понякога дори има прекалено много възможности и може малко да се изгуби сред тях. Надявам се тези дни в Лондон да дадат на него и на останалите тласък за остатъка от сезона.“
Форматът на „Лейвър Къп“ е атрактивен за Федерер именно заради възможността за обмен между поколенията. „В тениса нямаме много отборни състезания. Тук Алкарас може да бъде в един отбор със Зверев, Ходар и Меншик и да прекара седмица с Яник Ноа. От другата страна е Агаси. И двамата могат да вдъхновяват. Същевременно по‑старото поколение може да разбере как мислят младите. Харесва ми този обмен.“
Той посочва и други млади надежди, които го впечатлиха на живо: „Не бях гледал на живо нито Ходар, нито Лърнър Тиен и двамата силно ме впечатлиха. Може би остават малко в сянка за хората, които следят само Алкарас, Синер и Джокович – разбирам ги. Но тези момчета са много добри и имат потенциала да оставят следа. Тук могат да усетят атмосфера, подобна на тази на турнир от Големия шлем: капитаните, напрежението, съотборниците, които ги наблюдават. Надявам се това да им бъде полезно.“
Зверев, титлите и подкрепата за Лейвър Къп
За Александър Зверев Федерер има конкретно наблюдение, свързано с развитието му на корта. „Тази година бях в Кралската ложа на „Уимбълдън“ и го гледах срещу Лехечка. Помислих си, че играе наистина много добре. Отдавна му казвах, че трябва да удря топката по‑силно от основната линия, и най‑после го прави. Чудесно е, че отново е тук. Той е един от най‑големите поддръжници на „Лейвър Къп“ още от самото начало.“ Федерер припомня, че Зверев вече е спечелил две титли от Големия шлем.
Залата на славата и Отбор Европа
Федерер говори и за влизането си в Залата на славата след 20‑те титли от Големия шлем. „Агаси казва, че когато съм спечелил 19‑ата, си е помислил: „А, успя…“ Всъщност и аз подозирах, че може да ме приемат (смее се). Шегата настрана – това ми даде възможност да изразя благодарността си към всички, които са ме подкрепяли. Заедно със семейството ми, родителите ми, моите идоли. Беше прекрасно.“
По отношение на фаворитите в „Лейвър Къп“ Федерер е пределно ясен: „Е, аз играех за този отбор. Нямам избор! И не се срамувам да кажа, че съм изцяло на тяхна страна. Забавното е, че Род Лейвър пък е изцяло за Отбора на света. Това ме кара да се усмихвам – поне позициите ни са съвсем ясни.“