Президентът на подразделението на Управлението за федерален резерв (УФР) в Кливланд Бет Хамак посочи, че най-големият риск за американската икономика е утвърждаването на очаквания за трайно висока инфлация. В петък (местно време) тя изтъкна, че инфлацията остава над целта на централната банка вече повече от пет години.
Хамак заяви ясно: „Трябва да гарантираме, че паричната политика е рестриктивна, за да върнем показателите обратно към целевото ниво.“
Какво каза Хамак и какво следва
Президентът не навлезе в детайли какви конкретни решения за лихвите би подкрепила нататък, но е категорична привърженичка на последното затягане на паричната политика. През септември УФР повиши основната си лихва с 0,25 процентни пункта до диапазона 3,75-4 на сто — ход, подкрепян от част от членовете на централната банка.
Прогнозите сред централните банкери очакват още едно увеличение до края на годината, докато пазарните участници продължават да залагат на по-съществено затягане. Целта на УФР остава инфлация от 2 на сто, но реалните данни продължават да изостават от тази цел.
Данните стоят срещу целта
През юли годишното повишение на ценовия индекс на разходите за лично потребление (PCE) — предпочитаният от централната банка измерител на инфлацията — достигна 3,7 на сто. Основната инфлация, която изключва волатилните енергийни и хранителни цени, също остава над целевото равнище от 2 на сто.
Хамак подчерта, че настоящият ценови натиск не може да се обясни само с външни шокове като митата или скока в цените на енергията вследствие на войната с Иран. По думите ѝ към инфлацията допринасят и вътрешни фактори, най-вече силното търсене — поддържано от устойчивата икономика и стабилния пазар на труда.
Инвестициите и инфлационният натиск
Според Хамак паричната политика към момента почти не ограничава инвестициите на предприятията извън сектора на недвижимите имоти. Това означава, че капиталовложенията в други сектори продължават да тласкат търсенето и могат допълнително да засилят инфлационния натиск, ако не бъдат по-строго ограничени от по-високи лихви.
Тази слабост в предаването на рестриктивния ефект върху цялата икономика е централна за нейния аргумент в полза на продължаващо затягане — за да се предотврати закрепване на по-високите ценови очаквания.
Доходността по облигациите и пазарните сигнали
Хамак не изрази тревога относно последното покачване на доходността по американските държавни облигации. Тя коментира, че то отразява няколко позитивни фактора: по-високи реални лихви, добри икономически перспективи и значителни инвестиции в технологичния сектор.
Това тълкуване предполага, че пазарът цени по-добрите фундаментални показатели и растящите доходности не са единствено сигнал за влошаване, а част от преразпределение на рисковете и възнагражденията в икономиката.
Какво следва за политиката
Ясната препоръка на Хамак е паричната политика да остане рестриктивна, докато инфлацията не бъде върната към целта от 2 на сто. Тя предупреждава, че ако очакванията за висока инфлация се закрепят, това ще бъде най-големият риск за икономическата стабилност на САЩ.
Решенията за лихвите, които ще следват, ще се балансират между необходимостта да се овладее инфлацията и стремежа да не се задуши растежът. За момента Хамак остава сред привържениците на по-строга парична политика с цел да възстанови доверието в дългосрочната ценова стабилност.