До 9,5 градуса вечерна разлика и нарастващ топлинен стрес — това е ключовият извод от анализа на Института GATE към Софийския университет за периода 26 юли 2006 до 26 юли 2025 г. Проучването проследява промени в 10 избрани града и представя конкретни мерки за адаптация.
Какво и как е измерено
Изследователите от GATE не се базират само на температурата. „Топлинен стрес е съчетанието не само от температурата, а изследваме и други показатели – например вятър, влажност и слънчево нагряване“, обясни в ефира на БТВ д-р Лидия Витанова, изследовател в института и доктор по климатология. Моделирането обхваща данни за цялата страна, като целенасочено са подбрани 10 града, за да се отразят различни географски условия и урбанистични характеристики.
Регионални различия: море срещу вътрешност
Картината по крайбрежието е по-благоприятна в сравнение с вътрешността. „Варна и Бургас – там имаме понижение на температурите вечер, спрямо вътрешната част на страната. И това е заради морския бриз. Все още Черно море има благоприятно влияние върху морските градове“, обясни тя. Моделите показват повишение от около 1–2 градуса в морските градове.
В Северна България промяната е по-осезаема: в Русе, Видин и Силистра средното покачване между 2006 и 2025 г. е около 3–5 градуса. Това означава по-голям риск от топлинен стрес за населението и по-голям натиск върху здравните и градските системи.
Градските „острови на топлина“ и най-засегнатите градове
Най-драстични промени са регистрирани в Плевен, София и Пловдив. В определени часове разликата достига до 9,5 градуса. „„Градовете сами по себе си са много интересни заради локацията си най-вече“, каза Витанова. По думите ѝ в по-големите градове като София и Пловдив се наблюдава ефектът на т.нар. острови на топлина.“
Изследването отчита, че проблемът не е ограничен до летните месеци. В София ефектът на градския остров на топлина се наблюдава и през зимата, когато в определени райони температурите се повишават с 3–5 градуса. Това засилва дисбалансите в енергийната консумация и влияе върху локалния микроклимат.
„„Променил се е климатът – както на национално ниво, така и на регионално ниво“, заяви Витанова. Тя уточни, че резултатите са получени чрез моделиране и показват повишение на температурите от около 1–2 градуса в морски градове до близо 10 градуса в градове в централната част на България.“
Какво предлага изследването
Екипът на GATE призовава за адаптиране на градските политики според специфичните условия на всеки населено място. „„Всеки един град е уникален. Нашето послание е, че е необходимо да се направят мерки, но те трябва да бъдат пригодени към специфичността и индивидуалността на всеки един град“, каза изследователят.
Сред конкретните препоръки са увеличаване на зелените площи и парковете, изграждане на водни огледала и подобрено градско планиране. „„При едно балансирано градско управление, увеличаване на озеленяването и парковете, водни пространства може да имаме някакъв баланс в градовете и извън градовете и да се усеща по-прохладно през лятото“, обясни Витанова.
Първата стъпка — информираност и достъп до данни
Според Витанова началото винаги е информираността. Данните от проекта вече са представени пред Столичната община и Дирекция „Климат“, а идеята е резултатите да станат достъпни и за други общини и граждани. Това ще позволи мерките да се таргетират по-ефективно, вместо да се прилагат универсални решения, които не отчитат локалните особености.
Заключение: анализът на Института GATE рисува ясна картина — градското затопляне в България е реалност, с различна интензивност в зависимост от географията и урбанизацията. Данните дават пътна карта за адаптация, която изисква бързи и локално пригодени действия.