Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“ заяви пред БНР, че не очаква избирателната активност да премине 50% и нарече настоящите избирателни списъци „нереалистични и безотговорни“. Тя посочи, че именно тези списъци поставят в заблуда анализа на очакванията за гласуване.
Не очаквам на този етап да имаме над 50% избирателна активност, заяви пред БНР Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“. Тя подчерта обаче, че тази избирателна активност се мери спрямо една нереалистична база: „Основната предпоставка за това не е просто активността на българските граждани и дали те се чувстват представени или не, а това са тези неимоверно, нереалистично и безотговорно в случая избирателни списъци, в които има над 6,5 милиона избиратели. Предстои да видим колко ще бъде окончателната бройка в ЦИК. Ние работим, и ЦИК работи с число, което е много различно от това, което показват данните на Националния статистически институт за живеещите в страната. Отдавна се говори за какви ли не реформи, промени в Избирателния кодекс. За мене това е една от тези, които са наистина належащи“.
Ключовият проблем: базата, към която мерим активността
Димитрова концентрира критиката си върху самата отправна точка на разчетите — регистрите с избиратели. Тя подчерта, че процентът на участие не трябва да се разглежда изолирано от точността на списъците, тъй като те определят арифметиката на всички последващи анализи и прогнози.
Тезата е ясна: ако базата е завишена, всяко твърдение за ниска или висока избирателна активност може да бъде подвеждащо. Именно това според Димитрова прави сегашната ситуация проблематична — публичните оценки и очаквания почиват на данни, които не кореспондират с другите официални регистри.
Разликите между ЦИК и НСИ
Димитрова отбеляза, че предстои ЦИК да обяви окончателния брой в списъците, но уточни, че и екипът ѝ, и ЦИК работят с числа, които „са много различни“ от данните на Националния статистически институт за живеещите в страната. Тази разлика, според нея, е значима и въздейства пряко върху интерпретацията на избирателната активност.
Тези несъответствия не са просто технически детайли — те оформят картината, на която медиите, политиците и социолозите базират оценки за легитимност и мобилизация.
Призив за законодателни промени
В заключение Димитрова припомни, че въпросът за точността на списъците е в центъра на дискусията за промени в Избирателния кодекс. Тя посочи, че темата за реформи не е нова и че това конкретно изменение ѝ се струва „наистина належащо“.
Тонът на експертката е настойчив: без корекция на практиките и без синхронизиране на данните между институциите, всякакви разговори за активност и представителност ще са основани на несигурни показатели. Това, според нея, подкопава както анализа на изборния процес, така и потенциалните мерки за повишаване на гласуването.
Какво остана неизречено
Димитрова не навлезе в подробности за метода, по който трябва да се проведат конкретните промени в Избирателния кодекс, нито предложи подробен план за синхронизиране между ЦИК и НСИ. Тя обаче направи ясно, че без такива реформи очакванията за избирателна активност, включително прогнозите за над 50%, са несигурни заради самата база на изчисленията.